Когато живееш на полу-арктически остров, между две тектонични плочи… природата е над всичко. Тя показва красивото, от време на време - и буйното. Земетресенията са често явление тук, понякога те събуждат понякога - не, но лека-полека се сливат към спокойното ти ежедневие и започваш да не ги забелязваш… Идва началото на март. Трусовете започват да се усещат все повече и повече. Някой дни през минути, други - през часове. Вече не са малка част, а цялостно обкръжават съществуването ѝ. В период от 2 седмици се засичат над 30.000 труса и то на радиус от 30 километра от столицата.
Преди да започна да разказвам какво и как, трябва да разберете, че Исландия гравитира около паралелна дименсия на реалността - понякога за добро, понякога - не. Няма страх, няма бързане и понякога - много мислене. За седемте години, които съм тук, разбрах, че това е единствено, защото е толкова нова държава и не е имала коварна история. Тук можеш да ходиш на глетчер с "Конвърс" обувки, да правиш барбекю над токсични лава и газове или да скачаш в минусови температури във водопади и нищо няма да ти се случи. Не защото внимаваш - напротив, а защото тук нищо не се случва.
Все повече и повече си доказвам, че наистина има нещо отгоре - дали елфи, дали ангели пазители, които бдят над нас.