Броени дни отминаха от парламентарните избори в Израел и журналистите и анализаторите вече заговориха за нови, пети по ред от 2019 година. От две години страната е разделена на два политически лагера. И след изборите на 23 март те остават вкопчени в мъртва хватка.
Разнобоят е не за помирението с палестинците, не за иранската заплаха, нито дори за възстановяването от пандемията. Разнобоят е "за или против" един политик, вече сътворил история през 15-те си години управление на страната - Бенямин Нетаняху.
За да се задържи на власт, той постигна много - включително рекордния процент на ваксинираните израелци, но недостатъчно. Този път може да му се наложи да вкара в управлението екстремистката десница - коалицията "Религиозен ционизъм", която е един от малкото безспорни победители на тези избори.
Анализ и коментар направи пред БНР професор Колин Шиндлър - преподавател от Школата за ориенталски и африкански изследвания (SOAS) на Лондонския университет, автор на множество книги за еврейската държава, включително изданията на Кембриджкия университет "История на Модерен Израел" и "Възходът на израелската десница".
Професор Шиндлър, интересно би било да се направи сравнение между скорошните избори в Европа и вота в Израел - в Германия в две федерални провинции избирателите наказаха управляващите, които не се справят добре с ваксинацията, а в Нидерландия заложиха на сигурното в лицето на дългогодишния си премиер. Как повлия на израелските избиратели фактът, че при управлението на Нетаняху страната им е първа в света по ваксиниране. Половината от цялото население вече е напълно имунизирано срещу Covid-19.
"Предизборните анкети може би са единственият начин да се проследи този ефект. В един продължителен период тези анкети предвиждаха за "Ликуд", партията на Нетаняху, между 28 и 31 депутатски места. В крайна сметка "Ликуд" спечели 30 места. Възможно е ефикасната ваксинационна кампания да е дала едно-две места в повече на Нетаняху, но, ако питате дали е допринесла съществено за успеха му, отговорът е по-скоро не.
Изненадаха ли Ви с нещо тези избори - четвърти в рамките на две години?
"Единственият въпрос е дали Нетаняху и съюзниците му ще постигнат мнозинство, тоест дали ще съберат 61 депутатски гласа в 120-местния Кнесет. Засега отговорът е отрицателен. Лагерът на Нетаняху разполага с 52-ма депутати, противниците му - с 57. Остават 11 депутати, които не са ангажирани с никой от двата блока. Ако те решат да подкрепят Нетаняху, той вече ще има 63 гласа в парламента".
Кой има по-големи шансове да сформира стабилно правителство?
"Единайсетте неангажирани депутати принадлежат на две партии. Едната е крайнодясната "Ямина" със 7 мандата. Нейният лидер Нафтали Бенет винаги е бил "на нож" с Нетаняху. Другите 4-ма неангажирани депутати са от ислямистката партия "Раам" на Мансур Абас.
Предполагам, че и Бенет, и Абас са изкушени от властта. Проблемът е, че Абас няма да сътрудничи с коалицията "Религиозен ционизъм", нито ционистите искат да си сътрудничат с него. Дори ако "Ямина" се присъедини към Нетаняху, той ще има едва 59 мандата - с два по-малко от необходимото за мнозинство.
От своя страна, на противниците на Нетаняху не достигат само 4 депутатски места за мнозинство. Засега те са в по-добра позиция.
На този етап напрежението е най-вече върху Нетаняху. Предстои и възобновяване на делото за корупция, по което е обвиняем. Но нещата могат много лесно да се променят за броени дни. Нетаняху има репутацията, че владее до съвършенство черната магия, с която се съставят коалиции, изхвърлят се доскорошни съюзници и се култивират други".
Израелските араби съставят около една пета от населението на Израел. Мислите ли, че след тези избори те най-сетне ще добият глас в управлението на страната - в лицето на Мансур Абас?
"Не, всъщност арабският вот се сви. При предишните избори партията на Мансур - "Раам", бе част от Обединената арабска листа. Тази Листа достигна до 15 депутатски места, преди "Раам" да се отцепи. На изборите тази седмица двете арабски формации спечелиха общо само 10 места".
Но може да се окаже, че именно от Мансур Абас ще зависи бъдещото управление.
"Да, така е, но от коалицията "Религиозен ционизъм" предупредиха, че няма да подкрепят Нетаняху, ако "Раам" влезе в управлението. А и "Раам" едва ли ще иска да управлява заедно с последователи на Меир Кахане".
"Религиозен ционизъм" спечели 6 депутатски места. Може ли да си извадим извода, че десният екстремизъм в Израел е в подем?
"Да, със сигурност. Тази тенденция се наблюдава от доста време. Крайната десница в Израел се появи, когато част от последователите на Менахем Бегин в "Ликуд" се противопоставиха на мирния договор с Египет от 1979 година. През последните 40 години тя расте с всеки следващи избори. Днес дори някои от противния на Нетаняху лагер също могат да бъдат считани за част от крайната десница. Още една тенденция днес е, че много от ултраордоксалните евреи са гласували за партията "Еврейска сила" на Итамар Бен-Гвир, която е част от коалицията "Религиозен ционизъм".
Колко екстремни са днешните екстремисти, в сравнение с движението на Меир Кахане през 80-те години на миналия век?
"Основната разлика е, че сега са на път да влязат в правителството. По-рано те бяха просто една маргинализирана група, но един от последователите на Кахане бе Барух Голдщейн, който изби 29 палестинци в Хеброн през 1994 година. Сега това, което започна от един човек - Кахане, който дойде в Израел от Съединените щати в началото на 70-те години, е на път да стане част от властта в Израел. Това тревожи много еврейски организации в Америка.
Възможно е Бен Гвир, лидерът на "Еврейска сила", да стане депутат и дори част от правителството. Това може да доведе до разширяване на пропастта между израелското правителство и евреите от диаспората, които гледат на Кахане и следовниците му като на парии".
Палестинският премиер Мохамад Штайе, заяви пред Ройтерс, че вотът на израелците тази седмица не вдъхва надежди за мир и край на окупацията на Западния бряг на Йордан. Правилна ли е тази констатация?
"Трябва да се отбележи, че палестинският въпрос и разногласията на израелските с палестинските власти едва ли бяха от някакво значение на тези избори в Израел. Този въпрос просто бе пренебрегнат покрай събитията от миналата година, когато бяха установени дипломатически отношения на Израел с Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко.
Палестинската автономия, също както Израел, е в процес на смяна на поколенията политици. Махмуд Абас отдавна прехвърли 80-те и в даден момент ще се откаже от президентския пост. Сходна е ситуацията с Нетаняху, който е на 71. И двамата наближават заника на политическите си кариери. Така че въпросът за мирно споразумение между израелци и палестинци ще се решава не днес, а в бъдеще".
В Израел има разделение не само между евреи и араби, но и сред самите евреи. Това ли показаха парламентарните избори от последните две години? Ако такава тенденция наистина има, ще се задълбочи ли?
"В миналото изборите изправяха левица срещу десница, либерали срещу консерватори. Днес разделението е по отношение на Нетаняху - дали си против него или за него. Дали да приемеш за премиер някой с висящи обвинения или не.
Питате ме дали израелското общество е разделено. Да, Израел е разделен. Но е разделен не толкова по отношение на политиките, колкото върху това как властимащите трябва да се държат. Въпросът днес е моралът на политиците, какъв пример дават на по-младите".
Интервюто на Добрин Йотов с професор Колин Шиндлър в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
