Рехабилитацията на къщата не означава събарянето ѝ
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
“За съжаление, тази къща я наблюдавам от поне 20-30 години, тя е съвсем близо до Съюза на архитектите, действително нейното състояние непрекъснато се влошава и това е нормално, тъй като това е един обект, който сменя собствениците си, който не се поддържа и в един момент имаше опасения, че ще се остави този обект да се срути, както и други, за да може на нейно място да се построи каквото и да е”, коментира проф. арх. Тодор Булев - председател на Съюза на архитектите.
По думите му, в момента нещата с къщата са малко по-различни, най-вероятно заради обществения интерес, за да се потърси решение, което в по-голяма степен отчита характерът на тази сграда като един интересен паметник - недвижима културна ценност, на територията на Столичната община.
“Разработен е проект, който не знам на какъв стадии на одобряване се намира, според някои инофрмации той вече е получил одобрението на Министерство на културата, но не е сигурно. Този проект заслужава да получи още веднъж обществена оценка.
Трябва да кажем, че такива сгради, с такъв характер, макар и от по-ново време (къщата е от 1928 година), поради лоша поддръжка, лесно изпадат в незавидно състояние. Те имат в своята планировка особености, които правят трудно, ако не и невъзможно тяхната адаптация за съвременно ползване, без някакви промени в самите тях”, коментира проф. Булев.
Според него това може се направи, но на базата на една много прецизна експертиза, която да оцени състоянието на паметника и да даде насоки по какъв начин да се рехабилитира, за да се развие като съвременен обект. Тази рехабилитация, според него, не означава събарянето (дори и частично) и след това построяването отново на сградата.
Сградата си има собственик, който има своите ангажименти като такъв. Всяка сграда, която е недвижима културна ценност се проектира и после се изгражда след санкция на Министерство на културата. В Национален институт за недвижимо културно наследство разглеждат проектите, които са внесени за подобрение, дава своето мнение и ако то дава възможност да се продължи процедурата нещата се разглеждат в Специализирания експертен съвет, след което се дава ход от министъра за една или друга процедура.
“Затова е необходимо да има много прецизно професионално проучване предварително, което да даде своите изводи и да послужи като основа за проекта. Принципът е максимално да се запази автентичността на обекта и това, което наистина е ценно в него - в случай виждаме една много интересна фасада”, коментира проф. Булев.
Чуйте целия разговор на Елена Пъневска в звуковия файл.
