Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Електронна платформа ще предупреждава пчеларите за пръскания с пестициди

2020 година беше белязана от небивало ниски добиви на мед и рекордна смъртност на пчелите

Снимка: БГНЕС

До края на месеца пчелари и земеделци трябва да се регистрират в специално създадена електронна платформа, която ще служи за обмен на информация за пръскането на насажденията с пестициди. Пчеларите се надяват, че по-ясните правила ще бъдат прилагани по-съвестно от фермерите, а това ще намали натравянето на пчелите. Само през последната година десетки хиляди пчелни семейства бяха отровени от използваните в земеделието разрешени и неразрешени пестициди. Санкционираните нарушители обаче са много малко, а режимът на водене на дела - непосилен за производителите на мед.

Пчеларите изпратиха много тежка година, с рекордно ниски добиви на мед. „Около 60-70% по-малко от обичайните и това се дължи най-вече на дъждовната пролет. Имаше едно засушаване, едно изчезване на пчелите, което много хора наричат „синдром на празния кошер“, разказа председателят на Федерацията на пчеларите Николай Куменов пред БНР.

„Поради каква причина изчезват пчелите, не се знае. Има хора с около 100-200 кошера, от които не са извадили дори 1 килограм мед.“

Снимка: Ани Петрова

Цените на меда от няколко години са най-ниските в историята на пчеларството у нас, твърди Куманов. „От порядъка на 3.60 – 3.80 лева на едро на килограм.“ Причината – от няколко години на Украйна е разрешено да внася безмитно мед в Европейския съюз. „Те имат доста количества произведен мед и го внасят на страшно ниски цени на европейския пазар – 1.20 – 1.30 евро на килограм.

Дори годината да е била дъждовна и да няма произведен мед, пчелите все пак са живи. Намесят ли се обаче и злонамерени зърнопроизводители, самите пчели загиват, отбелязва Куменов.

Рекордна смъртност имаше тази година в Плевенско – 10 000 кошера пчелни семейства бяха натровени в рамките на два-три дена. Такава масова смъртност не е имало. Това създава най-големите проблеми“, категоричен е той.

Снимка: БТА

Ако пчеларите са уведомени за предстоящи пръскания, могат да вземат мерки и пчелите не излитат в този ден - така загубите ще са доста по-малки.

Някои зърнопроизводители пръскат със забранени химикали, други пръскат през деня, а от десет сутринта до залез слънце не бива да се третира, пояснява Николай Куменов. Това по думите му се случва „предимно събота и неделя, когато няма кой да ги притесни“.

Пчеларите звънят на 112. От 112 пък не знаят какво да правят. В много редки случаи полиция се е намесвала да спре зърнопроизводител, който пръска в нерегламентиран часови пояс.“

Снимка: БТАЕлектронната платформа ще спести на фермера физическото предупреждение в кметството, че предстои обработка на насажденията. Известяването на пчеларите ще става с sms.

Сега при доказана смъртност след пръскане с пестициди, пчеларят лично трябва да съди зърнопроизводителя, а не държавата да го съди, уточни Николай Куменов. 

Досега има осъдени само един или двама. Ако държавата ги съди, ще е по-различно. Пчеларите не разполагат с финансовата възможност за такива тежки дела и продължителни, а също и доказването на това е доста трудно.“

Само пробата, която се взима от натровените пчели, струва 200 евро, защото се изследва в Германия. В България няма акредитирана лаборатория.

Повече по темата в звуковия файл. 

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени