Организатор на събитието е Българското сдружение по иновативна медицина.
„От това, което съм видяла изнесено като публична информация, не мога да дам категоричен отговор. Знаете за антителата, че те съществуват за конкретен момент, когато си направите тест, но няма никакви категорични данни, колко продължава защитата от тези антитела.
Но данните, които имаме, специално за ваксината на „Пфайзер“, че тя притежава и двата вида имунитет – има и хуморален, има и клетъчен имунитет. Което ще рече, че е редно клетките в организма на преболедувалия, които съдържат спомена за срещата с дадения причинител, да бъдат задействани. И това се очаква да стане", поясни Филипова.
Тя допълни също,че по примера на другите заразни болести се налагат последващи дози при ваксинирането срещу новия коронавирус, но не е ясно дали след двете дози трябва да има трета или четвърта доза.
Това значи, че и хората с антитела следва да се ваксинират – защото ще имат клетки на паметта – но не се знае колко дълга ще е тази клетъчна памет.“
По повод доставките на ваксини срещу COVID-19 тя заяви, че категорично не може да се обвържем с точни срокове за това кога и коя ваксина ще пристигне в България.
"Все още нито една няма одобрението на Европейската агенция по лекарствата. Със сигурност ще започнем имунизирането на медицинския персонал от първата група с първата пристигнала у нас ваксина. Най-вероятно хората от останалите групи ще имат възможност да избират между няколко вида.“
„Повече от 10 години има информационна система в страната, която се грижи за това практиките на общопрактикуващите лекари, избрани от Регионалните здравни инспекции, да подават навременна – в рамките на активния сезон ежедневно, а извън него от март до ноември, ежеседмична информация за броя на пациентите, преминали през кабинета им с остри респираторни заболявания.
В цялата страна се наблюдава 10 на сто от населението в съответните възрастови групи", това поясни още д-р Наталия Спиридонова.
Тя допълни, че когато едно лице отиде в практиката, лекарят следва да му снеме епидемиологична анамнеза и за контакт с болни с остри заразни заболявания независимо дали е Covid-19.
По време на уббинара стана ясно,че за момента се отчита спад в поставянето на задължителните ваксини при децата спрямо 2019 г., което се дължи на преустановените ваксинации по време на въведеното във връзка извънредно положение от 13-ти март до 13-ти май т.г. и на многото семейства, поставени под карантина.
Д-р Кремена Пармакова от Министерство на здравеопазването посочи, че през 2019 г. имунизационното покритие в страната е достигнало до 92-93%, което през настоящата година едва ли ще се случи.
По изпълнението на Имунизационния календар в условията на Covid-19 д-р Пармакова съобщи, че през първата половина на тази година са направени между 65 и 90% от задължителните ваксинации при новородените и децата, като най-голям имунизационен обхват има при ваксинацията срещу туберкулоза (90%). През този период 65.3% от децата са получили имунизация срещу дифтерия, тетанус и коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенца тип Б, хепатит Б, морбили, паротит и рубеола. Близо 63% са ваксинирани срещу пневмококови инфекции.
Според д-р Пармакова при добре мотивиран медицински персонал и с мобилизация на обществото няма да има проблем при съчетаване на задължителните ваксини с масовата доброволна имунизация срещу Covid-19 през следващата година.
Още в звуковите файлове.
