На празника на студентите 8 декември – един студентски разговор за нещата, които се случват извън аудиториите, за мечтите и реалността, за оставането и за завръщането в България, за това как си представят света и своето място в него тогава, когато нещата вече ще зависят единствено и само от тях.
Четирима студенти от четири български университета споделят в "Нашият ден" своите успехи, мечти и въжделения на празника.
Александър Димитров от УНСС:
"Джон Ленън в "Imagine" описва един не много реалистичен свят. Моята мечта е като неговата – всички да живеем в мир. Обаче всъщност, ако трябва да бъдем честни, историята показва, че войни винаги е имало, има и в момента, и ще продължава да има. Аз също бих искал бедността и алчността да не съществуват, но за съжаление трудно ще се справим с този проблем на световно ниво. Надявам се нашето общество да бъде по-сплотено. България изостава в много аспекти спрямо Западна Европа, така че ни трябват доста реформи, за да стигнем поне едно средноевропейско ниво. Въпреки това смятам да остана тук и да се развивам и да подпомогна с нещо страната ни. Чужденците идват тук без особена информация за България. Аз знам чужди езици и мога да рекламирам България, да мотивирам чужденците да учат български, да промотирам българското.
Стоян Боянов от УниБИТ:
"Виждам себе си в България. Смятам, че има достатъчно хора, които искат да се развиват и имат амбиции да изградим едно по-добро бъдеще. Това, което най-много ме вдъхновява, е, когато видя, че свършеното от мен е полезно и за останалите хора."
Ангел Иванов от Русенския университет "Ангел Кънчев":
"Моите мечти са насочени в много посоки. Може би в момента, като всички, мечтая да свърши тази пандемия. Мечтата ми е да остана в България и да продължа развитието си тук. Мен лично ме задържат тук нашите корени, нашата музика, фолклорът."
Йоана Димитрова от Американския университет в Благоевград:
"Смятам, че точно сега ние, младите хора, които сме по-отворени вече към света, сме тези, които трябва да придвижим нашата държава – към една идеална демокрация. Както и Левски е казал отдавна, "Чиста и свята република". Смятам, че това е нещото, към което да се стремим. Идеалното мое бъдеще, което си представям, е да направя магистратура в чужбина и след това да се върна тук – мястото, където искам да се развивам. Виждам добротата всеки ден – и това може би ме задържа тук – че сме народ, който стои един зад друг. Лошо качество е, че хората не са много честни."
Чуйте повече в звуковите файлове.