Националният план за възстановяване и устойчивост представя вижданията на правителството и обществото за начина, по който трябва да бъдат адресирани структурни проблеми в икономиката, чрез вътрешно съгласувана и последователна комбинация от реформи и инвестиции. Интелигентна индустрия, кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство – са част от включените икономически аспекти.
Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, коментира в "Нашият ден": "Критиките срещу този план са толкова многобройни и са от цялата палитра на българското общество – очевидно е, че той не е направен добре. На първо място, прави впечатление, че:
Акцентите на този план се различават от акцентите на държавния бюджет на България за 2021 г.
"Това не би трябвало да е така – от чисто научна и чисто управленска гледна точка. На Бюджет 2021 основният и може да се каже единствен акцент е социалният, а този план се занимава с иновации, зелено развитие и т.н."
Този план представлява една кавърверсия на Националната програма за развитие на България 2030
"Планът напълно съвпада с нейните глави. Разликата е, че тук последните 2 глави са слети в една. За самото качество на плана – Националната програма за развитие на България 2030 има сериозни недостатъци, има и погрешни неща. Тя, за мен, е във формата на концепция. Смятам, че линейният график, подготвен за нейното изпълнение, се е превърнал в Национален план за възстновяване и устойчивост."
Кръговата икономика
"Кръговата икономика е съвсем погрешно разбрана от авторите и на този план, и на програмата България 2030. Като основен индикатор за кръговата икономика е посочен големият обем рециклиране – нивото на рециклиране. Което е абсолютно погрешно и неправилно. Целта на кръговата икономика е обратното – нищо не само да не стига до депониране, а и нищо да не стига до рециклиране. Рециклирането е част от остарелия модел за линейна икономика, а кръговата икономика се занимава с акцент проектиране и дизайн на продуктите по такъв начин, че да бъдат повторно използвани и директно върнати поне на части и сглобени от тези части нови продукти в икономиката. Индустриалните паркове също са едно остаряло виждане от 80-те години на ХХ век.
Иновациите – ние говорим само за акцент върху училищното образование и STEM (Science – Technology – Engineering – Mathematics – обучение чрез методите на науката, технологиите, инженерството и математиката), не че това е лошо. STEM средата като цяло има намерения най-вече да увеличи социалните функции на средното образование и да намали социалното изключване – нищо друго. Но това няма да построи по никакъв начин нито иновации, нито икономика на знанието. Висшето образование у нас е нереформирано. А и с какви учители ние ще правим STEM в България, след като няма по университетите софтуер за проверка на плагиатството?..."
България има нужда от агресивна промяна на своята икономическа политика
"И това не се вижда в този план. В момента икономиката е на потенциала си – т.е. имаме изключително висока заетост, дори в коронакризата заетостта остава близка до теоретично максималната. А икономиката показва твърде скромни резултати, свързани с икономическия растеж – тя работи на максимум, а икономическият рестеж не е догонващ, а изоставащ. Това означава, че трябва коренна реформа на икономиката."
Грешката в този план
"Ние никога няма да осигурим нисковъглеродна икономика, ако не осигурим, на първо място, алтернативна заетост на хората от миннодобивната индустрия. Винаги ще има социално напрежение, синдикатите ще бъдат против... Този план е изготвен в условията, в които няма никаква представа каква би била алтернативната заетост на тези хора, които изобщо не са малко."
Ако аз бях на мястото на авторите на плана, след прегледа на всичките му недостатъци, смятам, че е по-добре да се почне от бял лист и да се направи чисто нов план, вместо да се губи време да се подобрява досегашният – категоричен е д-р Ножаров.
