Брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната е нараснал с 12,6 на сто през третото тримесечие спрямо предходните три месеца. Това е рекорден скок откакто Евростат разполага с този тип данни от 1995 г. насам и следва безпрецедентния спад от 11,8 на сто през второто тримесечие, когато карантинните мерки при първата вълна на коронавирусната пандемия бяха в разгара си.
Спрямо година по-рано БВП на еврозоната се сви с 4,4% след срив с 14,8% през второто тримесечие.
Това показват леко ревизираните първоначални данни на Европейската статистическа служба, според които икономиката на еврозоната нарасна с 12,7% на тримесечна база и се сви с 4,3% на годишна база.
В рамките на целия Европейския съюз БВП нарасна през третото тримесечие с 11,6% след спад с 11,4% през периода април - юни, но се сви с 4,3% спрямо година по-рано след срив с 13,9% през второто тримесечие.
Сред страните членки на ЕС най-голям икономически отскок през третото тримесечие бележи Франция (повишение с 18,2% спрямо второто тримесечие), следвана от Испания (с 16,7%), Италия (с 16,1%) и Португалия (с 13,3%). БВП на Германия пък нарасна с 8,2% след спад с 9,8% през второто тримесечие.
В същото време БВП на България нарасна през третото тримесечие с 4,3% след спад с 10,1% през предходното тримесечие, като спрямо аналогичното тримесечие на 2019г. българската икономика се сви с 5,2% след спад с 8,6% на годишна база през периода април - юни.
По-слаб растеж на тримесечна база от нашата страна отбелязаха само Финландия (с 2,6%) и Литва (с 3,7%), докато БВП на Швеция също нарасна на тримесечна база с 4,3 на сто.
Пет от останалите страни членки на ЕС, оповестили досега данните за периода юли - септември, регистрират по-голям спад на БВП на годишна база спрямо понижението с 5,2% в България, докато 13 от останалите членове на съюза са отбелязали по-сдържан спад, като БВП на Белгия също се сви с 5,2 на сто.
