3
Германската икономика се сви през второто тримесечие по-сдържано от предварителната оценка на немската официална статистика Destatis, но въпреки това отбеляза рекорден спад с 9,7%, тъй като разходите на домакинствата, бизнес инвестициите и износът се сринаха по време на най-строгите ограничителни мерки, наложени за овладяване на коронавирусната пандемия.
БВП на водещата европейска икономика се сви през периода април - юни с цели 9,7% спрямо първото тримесечие, когато отбеляза спад с 2,0% (слаба възходяща ревизия от понижение с 2,2%) и след понижение с 0,1% през последното тримесечие на 2019 година. Това обаче представлява лека възходяща ревизия на експресните данни на Destatis за икономически колапс с 10,1 на сто.
По този начин германската икономика навлезе в ужасяващо дълбока рецесия, която стартира от края на миналата година, като спадът на БВП с 9,7% е най-големият от 1970 година насам, откогато официалната статистика разполага с тези данни.
Destatis също така отбеляза, че този икономически срив е над два пъти по-голям от спада с 4,7% през първото тримесечие на 2009 г. в разгара на тогавашната глобалната финансова и икономическа криза.
Спрямо година по-рано БВП на Германия на ценово коригирана база се срина през второто тримесечие с 11,3% след спад с 1,8% през първото тримесечие, но при предварителна оценка за понижение с 11,7%, докато БВП на ценово и календарно коригирана база също се сви драматично с 11,3% след спад с 2,3% в началото на 2020 година и при експресна оценка на Destatis за понижение с 11,7 на сто.
Официалната статистика отбеляза, че подобен драматичен спад от 11,3% не е бил наблюдаван дори по време на световната финансова и икономическа риза през 2008/2009 г., след като през второто тримесечие на 2009г. беше отчетено свиване на БВП със 7,9 на сто.
Наложените строги противоепидемични мерки през голяма част от второто тримесечие, които доведоха до временно затваряне на редица бизнеси и до оставане на хората по домовете, потребителските разходи се свиха с цели 10,9%, капиталовите инвестиции се сринаха с 19,6%, а германският износ - с 20,3%, докато вносът спадна с 16 на сто.
В същото време строителната активност, която също е един от двигателите на немския икономически растеж, се понижи с 4,2%, докато правителствените разходи се повишиха с 1,5% с оглед на държавните спасителни програми за противодействие на негативния ефект на коронавирусната пандемия.
Германският парламент пък преустанови държавната политика на т.нар. "спирачка на дълга" през тази година (политика на прекратяване на трупането на нов дълг), за да позволи на правителството да финансира своите отговори на коронавирусната кризи и фискалните стимули чрез рекорден нов дълг от 217,8 милиарда евро.
Фискалната промяна след години на балансирани бюджети означава, че германската държава регистрира бюджетен дефицит от 51,6 милиарда евро през първите шест месеца на 2020 г., посочи немската статистика в отделно изявление.
Това представлява дефицит от 3,2% от БВП на страната, измерен по критериите на ЕС от Маастрихт.
