Федералният резерв на САЩ остави основната си лихва близо до нулата и сигнализира да не прави промени до 2023 година, като в същото време отново обеща да използва пълния си набор от налични финансови инструменти в подкрепа на американската икономика в това предизвикателно време, насърчавайки по този начин целите си си за максимална заетост и стабилни цени.
След края на редовното заседание в сряда централната банка посочи, че коронавирусната епидемия причинява огромни човешки и икономически страдания в Съединените щати и по целия свят. Вирусът и мерките, предприети за опазване на общественото здраве, доведоха до рязък спад в икономическата активност и до скок при загубата на работни места, като това представлява значителен риск за икономическите перспективи в средносрочен план. По-слабото търсене и значително по-ниските цени на петрола пък задържаха потребителската инфлация ниска.
В същото време Фед отбеляза, че финансовите условия са се подобрили, отразявайки отчасти политическите мерки за подкрепа на икономиката и притока на кредити към домакинствата и предприятията в САЩ.
В светлината на това развитие централната банка реши да запази целевия диапазон на федералната фондова лихва межди 0,00% и 0,25%. Фед очаква да запази този целеви диапазон, докато не се увери, че икономиката е издържала на последните събития и е на път да постигне целите за максимална трудова заетост и стабилност на цените.
Банката не очаква да повиши настоящата рекордно ниска лихвена ставка до 2023 година, като едва двама от 17 от членовете на Федералния резерв предполагат, че основната лихва може да бъде слабо повишена през 2022 г.
"Ние дори не мислим да си помислим за повишаване на лихвите ставки", отбеляза председателят на Фед Джером Пауъл на видео пресконференция след края на редовното заседание в сряда.
За да подпомогне икономиката, централната банка на САЩ ще продължава да предлага мащабни операции по обратно изкупуване (репо операции) и същевременно ще продължава да увеличава активите си в ценни книжа (операциите, известни като "количествени облекчения").
В бъдеще Фед ще продължи да купува американски държавни ценни книжа и ипотечно-обезпечени ценни книжа "поне с настоящите темпове". Тази седмица Фед планира да закупи държавни облигации за 20 млрд. долара и ипотечно-гарантирани книжа за 22,5 млрд. долара, за да стимулира икономиката чрез тези програми за "количествени облекчения", след като от началото на коронавирусната криза банката се ангажира да закупува ежемесечно държавни облигации за около 80 млрд. долара и ипотечно-обезпечени ценни книжа за около 40 млрд. долара.
От началото на пандемията финансовият баланс на Фед скочи от 4 трлн. долара до 7 трлн. долара в резултат на предприетите агресивни стимулиращи парични и кредитни политики.
Джером Пауъл отбеляза, че брутният вътрешен продукт на САЩ вероятно ще отбележи рекорден в историята спад през второто тримесечие на настоящата година. Той предупреди, че въпреки подобрението, наблюдавано в американската трудова заетост през месец май, безработицата остава "исторически висока“. Пауъл заяви, че въпреки че някои показатели предполагат стабилизиране в някои сектори, цялостната бизнес дейност тепърва трябва да започва да набира скорост.
Председателят на Фед заяви, че икономиката на страната може да се нуждае от по-нататъшна подкрепа, добавяйки, че е "очевидно", че потенциална втора вълна от пандемията Covid-19 може да задуши икономическото възстановяване на САЩ от коронавирусната криза.
Федералният резерв представи своите ново средносрочни макроикономически и лихвени прогнози.
През настоящата година се очаква спад на БВП на САЩ с 6,5%, последван от отскок с 5,0% през 2021г. и повишение с 3,5% през 2022 година.
Фед прогнозира, че нивото на безработица през 2020 г. ще достигне 9,3%, след което ще се понижи постепенно до 6,5% догодина и до 5,5% през 2022г.
Относно инфлацията се очаква ценовият индекс на личните потребителски разходи (т.нар. "PCE индекс") да се повиши през тази година с едва 0,8%, през 2021г. с 1,6% и през 2022г. с 1,7%.
В същото време Федералният резерв очаква, че основната американска лихва ще остане на ниво около 0,1% (в сегашния диапазон 00,0%-0,25%) до 2022г. включително, като едва двама от 17-те членове на централната банка предполагат, че тя ще бъде слабо повишена за пръв път през 2022 година.
След края на заседанието на Фед в сряда пазарите на акции на "Уолстрийт" реагираха разнопосочно, като индексът на сините чипове DJIA се понижи с 282 пункта (спад с 1,04%), а широкият индекс S&P500 - с 0,53%, докато технологичният индекс Nasdaq Composite нарасна с 0,67%, достигайки исторически рекорден връх за трета поредна сесия на търговия.
Мрачните икономически прогнози на Фед за настоящата година сякаш парират част от инвеститорския риск-апетит в сила през последните седмици, като фючърсите на основните американски фондови индекси се намират в солиден спад през днешната извънборсова търговия.
Фючърсите на DJIA се понижават с 450 пункта (спад с 1,7%), тези на широкият индекс S&P500 се понижават с 1,3%, а на Nasdaq100 - с 0,9%.
