Здравейте, приятели на БНР!
Благодаря за поканата на Ани Петрова да участвам в тази рубрика. Казвам се Надежда Райчева. Родом от Созопол, по стечения на обстоятелства от известно време "столичанка". С фотографията се "запознах" преди 3-4 години.
В началото беше любопитсво. Един приятел ми даде стария си апарат и ми каза: "Ти виждаш. Интересно ми е да разбера какво ще излезе от това". Излезе това, че след три месеца държах в ръце личния си фотоапарат и спечелих първия си фотоконкурс. От тогава и до сега, фотографията е моя страст и утеха. Откъсва ме от ежедневието, помага ми в трудни моменти, дава ми силата и енергията да продължа напред.
Когато ме питат какво е за мен фотографията, аз винаги се колебая, не мога да отговоря с една дума. За мен тя не е просто хоби. Тя е Любов, тя е Емоция, тя е Предизвикателсво, тя е Път. Тя е усещане, че това което правя, има значение. В моя обектив попада всичко, което докосва по един или друг начин душата ми. Тогава животът и Вселената се съсредоточават в правоъгълника на визьора, за да покажат това, което само аз виждам.