Либрето: Хуго фон Хофманстал
Първо изпълнение: 25 януари, 1909 г., Дрезден
Действащи лица:
• Електра, дъщеря на Агамемнон – сопран
• Хризотемида, нейна сестра – сопран
• Клитемнестра, тяхна майка – контраалт
• Довереница на Клитемнестра – сопран
• Прислужница, която придържа шлейфа на Клитемнестра – сопран
• Млад слуга – тенор
• Възрастен слуга – бас
• Орест, син на Агамемнон – баритон
• Възпитател на Орест – бас
• Егист, любовник на Клитемнестра – тенор
• Надзирателка – сопран
• Първа прислужница – контраалт
• Втора прислужница – сопран
• Трета прислужница – мецосопран
• Четвърта прислужница – сопран
• Пета прислужница – сопран
Операта започва с въпроса „Къде е Електра?“. Пет прислужници мият двора на двореца в Микена и коментират състоянието ѝ, като си разказват какво са преживели с нея. Петата прислужница изразява състраданието си към терзанията на Електра и казва, че е готова да целуне краката ѝ. Това никак не се харесва на Надзирателката, която веднага я отпраща, за да бъде наказана. В този момент се появява Електра, която в един и същи час отива да изпълни ежедневния ритуала в памет на баща си Агамемнон. Това е часът, в който той е бил убит след завръщането си от Троянската война от Егист, любовника на съпругата му Клитемнестра – „Allein! Weh, ganz allein…Agamemnon! Agamemnon! Wo bist du,Vater?“. Електра си представя деня, в който баща ѝ ще бъде отмъстен, а след това ще има празник, на който тя ще изпълни триумфалния си танц. Екстазът ѝ е прекъснат от сестра ѝ Хризотемида, която идва да я предупреди, че майка им иска да я заключи в кула – „Sie werfen dich in einen Turm, wo du von Sonn' und Mond das Licht nicht sehen wirst“. Хризотемида доверява на сестра си, че повече не може да издържа да стои в двореца и иска да замине далеч, за да създаде свое семейство, да има деца – „Ich kann nicht sitzen und ins Dunkel starren…“. Обсебена от мисълта за отмъщението Електра се отнася жестоко със сестра си, като я отпраща в двореца, и се подиграва, че там подготвят сватбата ѝ – „Stellen sie vielleicht für dich die Hochzeit an? Ich hör' sie laufen“. Хризотемис избягва, а шумът, който двете са чули е от покоите на Клитемнестра. Тя е преследвана от кошмар, в който Орест я убива. Доверените ѝ прислужни се опитват да я успокоят, но тя иска да излезе навън. Въпреки, че не се радва да види дъщеря си, тя се спира да разговаря с нея и споделя своите кошмари – „Ich habe keine guten Nächte.Weißt du kein Mittel gegen Träume?“ Електра я посреща иронично „Сънуваш ли имаш, майко?“ Според Клитемнестра, за да се спаси от сънищата си тя трябва да извърши жертва към боговете, за да ги омилостиви – „Wer älter wird, der träumt. Allein, es läßt sich vertreiben. Es gibt Bräuche. Es muß für alles richt'ge Bräuche geben“.
Клитемнестра пита, дали Електра може да ѝ каже какво да бъде жертвоприношението. Електра обяснява, че за тази жертва не трябва да се ходи на лов. Това трябва да бъде една жена, а този който трябва да извърши жертвоприношението е мъж, който едновременно е от дома, но и чужд за него – „Ja, ja, ein Fremder. Aber freilich ist er vom Haus“. И тогава я пита, защо брат ѝ още не се е пробрал. Клитемнестра отговаря, че е платила много злато, за да го върне у дома, но според Електра това злато всъщност е, за да бъде той убит – „Du lügst! Du schicktest Gold, damit sie ihn erwürgen“. По ужаса, който изпитва майка ѝ тя знае, че брат ѝ е още жив. Клитемнестра е бясна и заплашва дъщеря си да я окове, ако не й разкрие тайната, която би ѝ дала покой – „Ich finde mir heraus, wer bluten muß, damit ich wieder schlafe. „Wenn Das rechte Blutopfer unterm Beile fällt“. Електра избухва и разкрива, че всъщност жертвата трябва да бъде самата Клитемнестра, като подробно ѝ описва ритула, който трябва да бъде извършен. Тя трябва да бъде събудена и преследвана из двореца като животно, което се ловува. Едва когато пожелае всичко да свърши и помоли за смъртта си, Електра ще даде на брат си Орест брадвата, с която е убит баща им, за да посече Клитемнестра. „Така ще свършат твоите сънища и аз няма повече да сънувам, а този, който остане жив ще триумфира и ще се радва на живота“ – „Dann träumst du nicht mehr, dann brauche ich nicht mehr zu träumen, und wer dann noch lebt, der jauchzt und kann sich seines Lebens freun!“
Влезлите слуги съобщават нещо на Клитемнестра, от което тя остава много доволна и се прибира в покоите си.
Електра е сама и много смутена.
„Орест е мъртъв“ – донася страшната вест Хризотемида. Електра не може да повярва. И веднага решава, че двете трябва да извършат убийството – още тази нощ. „Но говориш за нашата майка“ – възкликва Хризотемида. „Да, за нея и за него“. Хризотемида напразно се опитва да разубеди сестра си, а Електра ѝ обещава, че ще бъде нейна покорна робиня, ще бъде с нея на сватбата ѝ, ще я отведе до олтара и ще бъде до нея, докато съпругът ѝ не я вземе – „Von jetzt an will ich deine Schwester sein, so wie ich niemals deine Schwester war!“ Хризотемида отказва и отхвърля всички уговорки. Електра я проклина и решава сама да извърши отмъщението.
В този момент към нея се приближава странник, който очаква знак от двореца. Той казва, че са дошли да съобщят за смъртта на Орест, с когото са били много близки. Казва ѝ, че е видял как Орест е бил стъпкан от собствените му коне. Електра е отчаяна. Тя се опитва да се отдалечи, но стъписан от отчаянието ѝ младежът иска да разбере коя е тя. Накрая двамата разкриват кой, кой е. Всъщност странникът е Орест, а радостта от срещата е огромна – „Orest! Orest! Orest! Es rührt sich niemand! O laß deine Augen mich sehn,Traumbild, mir geschenktes Traumbild, schöner als alle Träume!“
Орест ѝ съобщава, че е дошъл да отмъсти за убийството на баща им и ще го направи веднага. Идва наставникът на Орест, за да го въведе в двореца. Миг след като двамата са тръгнали Електра се сеща, че не му е дала брадвата.
След малко се чуват ужасните викове на Клитемнестра. Хризотемида и прислужниците излизат уплашени. Електра е щастлива, че отмъщението се е случило. Всички се спускат към прозорците, за да разбират какъв е този шум в двора. Това е Егист, който се завръща. Той е разбрал, че Орест е мъртъв и иска да говори с вестоносците. Електра го посреща с пламтяща факла и го въвежда в двореца, където го посрещат Орест и хората му. Най-сетне смъртта на Агамемнон е отмъстена. Хризотемида и Електра възхваляват постъпката на Орест. Електра започва своя отдавна мечтан танц, но пада мъртва – „Schweig, und tanze. Alle müssen herbei! hier schließt euch an! Ich trage die Last des Glückes, und ich tanze vor euch her. Wer glücklich ist wie wir, dem ziemt nur eins: schweigen und tanzen!“. Хризотемида се спуска към двореца, зовейки Орест.
