„Отразява се, без преувеличение, катастрофално. Като начало разстройствата от аутистичния спектър се характеризират с повишена нужда от движение. Човек, който не отглежда дете с аутизъм или не е работил дете с такова разстройство, не може да си представи за какви обороти става дума", каза в предаването "Хоризонт до обед" психологът Станислава Чуринскиене, специалист по детско развитие и основател на сдружение "Всяка дума" за помощ на деца с проблеми в развитието.
"Децата имат нужда да се движат и ако не поемат дневната доза от движение навън и някакъв вид занимания, които да ги структурират извън дома, поведението им вкъщи може да стигне дори до автоагресия, истерични много силни изпускания – в нашата професия се наричат тантруми, до сривове, емоционални, писъци, самонараняване, безпричинен плач – или поне на нас ни се струва безпричинен.“
Уменията на децата с аутизъм трябва да бъдат поддържани и надграждани ежедневно – с поведенческа, когнитивна, логопедична терапия, подчерта Станислава Чуринскиене. Ежедневното им провокиране с външни стимули е от изключителна важност, допълни Чуринскиене.
„Когато ги затвориш между четири стени – тези стимули просто прекъсват, тях ги няма, няма провокацията да вървиш напред. Изведнъж има едно рязко прекъсване на живота, какъвто го познаваме. Те се сриват и колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно ще бъде да продължава тяхното напредване.“
Децата с аутизъм са деца на навика, чийто ден е разграфен, включително със занимания с различни професионалисти, сред които психолози, логопеди, рисерсни учители.
"С времето те изграждат една мисловна карта, която става като вътрешен ритъм. Когато този ритъм се наруши, нашите деца много трудно се справят с абстракции. Не можеш да им кажеш: „Това е вирус“. Не можеш да им кажеш: „Има някакъв, макар и не много изяснен риск, ако излезем навън или ако попаднем в по-пълна стая.“ Единственото нещо, което нашите деца усещат е един срив на живота – такъв, какъвто го познават“, коментира Станислава Чуринскиене.
Родители споделят първо и основно за нарушения на съня при децата им с разстройства от спектъра, съобщи тя. „Това, че са спрели да спят. Започват да заспиват много късно. Срокът преминаване от бодърстване към сън се е увеличил с час, час и половина. Повечето от децата от спектъра имат нужда да бъдат приспани до много късна възраст, което означава, че има родители, които по 2 часа приспиват дечица. Когато сънят се наруши, се нарушават много ритми, много цикли в организма на детето.“
Като последствие от влошения сън и неизразходваната енергия родителите забелязват избухвания за най-малкото и много плач. „Някои родители споменаха за това, че дечица са си удряли главите в стените и в подовете.“
По-възстановените деца задават въпроси: "Защо не мога да изляза?", но отговорът им е недостъпен, отбеляза специалистът. „Истински хаос се случва в резултат на невъзможността детето от спектъра да излезе в парк, да се качи на планина, да отиде при терапевта си.“
Докато медицинската терапия може да тече онлайн, поведенческата не може, категорична е Станислава Чуринскиене.
„Онлайн терапията истински не е приложима. Знам за колеги, които опитват. Прави им чест, че опитват, но е доста трудно да се случи такова консултиране. Най-малкото онлайн терапията е свързана с повече контакт с електронни „играчки“, дисплеи, което е крайно нежелателно при деца с проблеми в спектъра“, изтъкна Станислава Чуринскиене, според която „опитът за онлайн терапия изначално е торпилиране на напредъка в много голяма степен“, защото родителите на децата от аутистичния спектър избягват електронното стимулиране.
Относно липсата на гъвкавост в отраничителните мерки спрямо специфични, по-уязвими групи от обществото, Станислава Чуринскиене изрази мнение, че „този тип мерки трябва да се налагат и да се провеждат от специалисти на всякакво ниво – вирусология, имунология, епидемиология, специалисти, които имат отношение към хроничните заболявания, които имат отношение към развитийните проблеми".
"От началото на карантината множество организации се опитаха да коментират ситуацията, но не бяха чути, нямаме надежда, че ще бъдем чути“, допълни тя.
„Не виждам с какво цех от 50 човека, работещи един до друг, представлява по-малка заплаха от определен брой пуснати родители и деца в планина и паркове. Естествено, родителите на деца без увреждания, ще кажат: „Ами нашите?“. Абсолютно ги разбирам, но сравнението истински не може да бъде направено. /…/ Аз се ужасявам от момента, в който тази лудост ще приключи и терапевтичните ни дечица ще се завърнат по местата си година, година и половина назад“, каза още специалистът по детско развитие пред "Хоризонт".
Преди 10-15 години едно на 10 хиляди деца е било засегнато от разтройство от аутистичния спектър. През 2015 година по данни на Световната здравна организация 1 на 68 деца е с разстройство от спектъра. Към момента САЩ съобщават за 1 към 35 деца, а в Европа данните варират от 1 на 39 до 1 на 120 деца, уточни Чуринскиене.
„Дори да се вземе оптимистичния вариант 1 на 120 деца, нали си давате сметка какъв истински ужас е това. Работата с децата с проблеми в развитието трябва да върви нонстоп. Ние се надпреварваме с времето.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.