Някога на края на света е имало блатиста тропическа гора.
Заровени седименти, извлечени от морското дъно край Западна Антарктида, съдържат древен прашец, вкаменелости от корени и други химически доказателства за разнообразна гора, която е същестувала преди милиони години, на по-малко от хиляда километра от Южния полюс. За това разказва БГНЕС като се позовава на Science News.
Това показва колко топла е била Земята през периода на средната Креда, между 92 и 83 милиона години пр. н. е. Анализирайки следи от растителност във вкаменелостите, изследователите реконструирали климатичните условия на мястото. Средните годишни температури в гората са били около 13° по Целзий, като през лятото температурите са достигали до 20° или 25°C.
Известно е, че средната Креда е била един от най-топлите периоди на Земята през последните 140 милиона години въз основа на анализи на фосили и утайки, събрани от морското дъно близо до екватора. Смята се, че нивата на атмосферния въглероден диоксид са били най-малко 1000 ppm. (Днешните нива на въглероден диоксид в атмосферата са средно около 407 ppm, най-високите през последните 800 000 години.)
Но за да може една гора да процъфтява толкова на юг, трябва да са съществували дори по-мощни парникови условия, отколкото се смяташе досега, с атмосферни нива на въглероден диоксид между 1120 и 1680 ppm, казва морският геолог Йохан Клагес.
„Това ни показва изключителната сила на въглеродния диоксид - какво може наистина да направи той“, казва Клагес от института „Алфред Вегенер“ в Бремерхафен, Германия. „Дори без светлина в продължение на четири месеца, Антарктида все още може да има умерен климат“.
Поленът на мястото предполага, че тази влажна, древна гора е била дом на иглолистни дървета, папрати и цъфтящи храсти, както и колонии от бактерии. Анализът на вкаменелостите не показва следи от сол, което предполага, че е имало сладководно блато.
Данните за гората също са категорични доказателства, че Антарктида до голяма степен е била без лед през средната Креда, казва Клагес. Високовъглеродният диоксид сам по себе си не би бил достатъчен, за да поддържа температурите меки толкова близо до полюса. Ако например имаше яркобяла ледена покривка, това би отразило голяма част от постъпващата слънчева светлина обратно в космоса, запазвайки земята студена. Но вегетативното покритие има обратен ефект, поглъщайки повече слънчева топлина и усилвайки парниковия ефект.
Изследването представлява „недвусмислено доказателство не само за по-топли условия, но и за разнообразна горска флора” на Южния полюс, казва Джулия Уелнър, геолог от университета в Хюстън.
„Изследването наистина подчертава мощната роля на различни обратни реакции, като наличието или отсъствието на ледена покривка, за цялостния климат“, казва Уелнър. Сегашният съществуващ лед на Антарктида например теоретично може да укроти парниковото затопляне, дори когато въглеродният диоксид продължава да се натрупва в атмосферата.
Клагес е съгласен. „Леденото настояще на планетата е голям подарък“, казва той. „И ние трябва да направим всичко възможно, за да го запазим.“
