Пандемията от коронавируса обърка напълно живота на хората. Плановете на милиарди хора пропаднаха, шокът от непознатата зараза парализира света, човечеството преосмисли приоритетите си.
Неминуемо беше Covid-19 да не засегне и спорта. На практика може да се обяви нулева година, след като двете най-големи събития за 2020 година – олимпийските игри в Токио и европейското първенство по футбол – бяха преместени за догодина.
За последен път Игрите не се състояха в отредените им високосна година през 1940 и 1944 година, когато заради Втората световна война летните в Токио (1940 г.) и Лондон (1944) и зимните в Гармиш-Партенкирхен (1940) и Кортина д’Ампецо (1944) не се провеждат. Също така заради Първата световна война олимпийските игри в Берлин през 1916 година са отменени.
Никой не знае кога и дали ще завършат европейските клубни турнири по футбол, големите и не чак толкова големите първенства. Посочват се дати за подновяване на мачовете, които след това се променят, защото сметките се правят пожелателно, без отчитане на епидемиологичната обстановка
Сезонът в тениса също е напълно объркан и изглежда все по-малко вероятно да се изиграят и четирите турнира от Големия шлем.
Същото е положението и в останалите спортове и няма как да е другояче.
Засегнати са всички. Самите състезатели, които не могат да получават възнаграждение, като показват това, което умеят и не знаят как да управляват спортната си форма по време на тази дълга принудителна пауза, чийто край не се вижда.
Милиарди ще загубят организаторите на големите първенства от телевизионни права и загубени рекламодатели и спонсори. Това важи в пълна сила и за ръководителите на национални федерации и клубове.
Зрителите се чувстват осиротели, защото са лишени от всекидневната си доза адреналин под формата на футбол, тенис, баскетбол, волейбол, лека атлетика, автомобилизъм…
Същото е положението и за нашего брата спортния журналист, чиято работа в момента е по-скоро да следи медицинските сводки (заболели – излекувани), а не да отразява успехи и да съобщава резултати. А какво да кажат телевизионните коментатори, които съвсем нямат работа в момента.
Кризата неминуемо ще отмине, макар и никой да не знае точно кога. Би било много добре, ако в спорта използват тази принудителна почивка за преосмисляне на приоритетите.
Да се сложи край на гигантизма. Заради него все по-трудно се намират желаещи да организират олимпийски игри или световни първенства по футбол. Не е лесно да направиш съоръжения и обекти за над 30 вида спорт, част от които нямат нищо общо с олимпизма, и съответно да настаниш хиляди атлети в общежития. А след края на игрите да се чудиш какво да правиш с построеното – справка Атина и Рио де Жанейро.
Ясно е, че МОК печели от продажбата на телевизионни права и рекламите и затова има интерес олимпийските игри да продължават по-дълго и да има повече стартове в тях. Но за мен девалвацията на олимпийските ценности отдавна е налице. Връщане към корените – намаляване на спортовете, по-кратка програма, би било добър вариант. Не е задължително примерно скейтбордът, скалното катерене и пързалянето с ролкови кънки, при цялото ми уважение към тях, да бъдат олимпийски спортове. Достатъчно е те да си имат световни и континентални първенства като място за среща на най-добрите.
Какъв е смисълът от световно първенство с 48 отбора, както е планиран Мондиал 2026 в САЩ, Канада и Мексико? Колко от тези 80 двубоя тогава ще се изиграят пред пълни стадиони и ще предизвикат огромен зрителски интерес? Връщане към вариант с 16, най-много 24 отбора но наистина на топниво, би бил оптимален. За това намекна онзи ден и президентът на ФИФА Джани Инфантино, който говори за преосмисляне и промяна в големите турнири.
И наистина - имаше ли ден без футбол по телевизията? Получава се едно пренасищане. Зрителят не търси продукта, не чака с нетърпение дните за мачове, а бива атакуван непрестанно с двубои от знайни и незнайни шампионати със и без някакво особено значение и качество. Така че намаляването на „футболните дни“ би било добра идея.
Тенисът има със сигурност най-наситената програма от всички социално значими спортове. В календара на АТР за този сезон бяха предвидени 64 турнира, в този на WTA– 55, плюс това са четирите турнира от Големия шлем, отборните Купа „Дейвис“, АТР Cup и „Лейвър къп“ (при мъжете) и „Фед къп“ (при дамите) и олимпийския турнир.
Реално тенис не се играе само през декември. Може да се помисли за намаляване на турнирите като количество, а също и за по-малко участници в тях. По-концентрирано състезание, което да не продължава девет дни (с квалификациите), в повече от половината, от които пред полупразни трибуни, би било добър вариант. Например турнирът да започва в четвъртък с осминафинали (т.е. да има само 16 участници, а не 32-ма), а в неделя да е финалът. Има резон и в идеята на бившия директор на АТР 250 турнира в София Пол Макнами мачовете за титлата да се играят в понеделник, примерно. Така се избягва голямата конкуренция на футбола в неделния ден.
Има достатъчно можещи и знаещи хора в световния спорт, които да намерят най-доброто решение за неговото развитие след края на пандемията. Дано наистина кризата се окаже възможност за отстраняване на натрупаните грешки и възход на социалния феномен, който в момента липсва на всички ни.
