Белгийски геолози установиха, че продължителността на денонощието през мезозойската ера е била 23 часа и 31 минути, съобщи БТА, като цитира данни, публикувани в сп. "Палеокеанография и палеоклиматология". Изчисленията показват, че годината през мезозоя е имала 372 денонощия.
Мезозоят е геоложка ера, наричана „ерата на разцвета на динозаврите“. Дели се на три периода: триас, юра и креда. Обхваща времето от 251 млн. г. пр.н.е. до 65 млн. г. пр.н.е.
Учените под ръководството на проф. Филип Клайс от Свободния университет в Брюксел са изследвали структурата на слоевете във вътрешността на раковините на древни мекотели:
"Броят на слоевете, както и детайлният им спектрално-химически анализ показват, че за всяка година в раковината са се образували 372 слоя. Това означава, че продължителността на деня се е увеличила много, което напълно съответства на прогнозите на астрономическите модели", пишат геолозите в доклада си.
Денонощията на Земята са били около осем часа в първите епохи от съществуването й, като се смята, че продължителността им се увеличила рязко след сблъсъка на Земята с Тея - прародителката на Луната. Впоследствие продължителността на деня е нараствала плавно в резултат на въздействието на приливните сили, докато не се е стигнало до съвременните 24 часа за денонощие, отбелязва ТАСС.