Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че десетилетието на борба с последната финансова и икономическа криза е оставило на централните банкери по света малко възможности за повече парични стимули, при това в момент, когато възникват нови опасения, като тези свързани с епидемията от коронавирус.
Говорейки в четвъртък пред депутати от Европейския парламент, Лагард отбеляза, че растежът в еврозоната остава сдържан, но има сигнали за стабилизация. Тя обаче заяви, че макар вътрешната икономика на еврозоната да остава "устойчива", съществуващите глобални заплахи биха могли да подкопаят неотдавнашната стабилизация на икономическата активност, като в същото време несигурността остава висока.
Нейното предупреждение идва само часове, след като данни на немската статистика Destatis показаха изненадващо голям спад в производствените поръчки в Германия, което сякаш показва, че рецесията в промишления сектор на най-голямата европейска икономика далеч не е приключила.
"Фундаменталните икономически тенденции и наследството на последната финансова криза намали лихвените проценти", заяви Лагард пред Европейския парламент. Според нея средата на ниски лихвени проценти и ниска инфлация "значително ограничава възможността" на Европейската централна банка и на другите централни банки по света за по-нататъшно облекчаване на паричната и лихвена политика в случай на икономически спад.
Посланието на Лагард изглежда насочено и към отделните правителствата, сигнализирайки, че те трябва да се намесят с фискална подкрепа. "Ние ясно посочихме, че там, където има фискални възможности, би било целесъобразно политиците да използват реално това фискално пространство, за да подкрепят икономиката в еврозоната", каза тя, но отказа да назове конкретни държави.
Кристин Лагард също така посочи, че структурните промени в световната икономика - като намаляващите растежни тенденции, забавянето на производителността, нарастващата глобализация, застаряването на населението и наследството от последната финансова криза - влияят върху ценовото развитие и означават, че е подходящият момент ЕЦБ да започне своя стратегически преглед. Докато целево ниво за инфлация малко под 2% ще продължава да бъде основният фокус, шефът на ЕЦБ посочи, че и изменението на климата, технологиите и финансите също влияе на цените.
Двучасовият разговор на Лагард с европейските депутати засегна и излизането на Великобритания от Европейския съюз - събитие, което според нея би могло да даде тласъкът на ЕС да развие свой собствен съюз на капиталовите пазари. Брекзит повдига въпросителни относно ролята на световния финансов център в лицето на Лондон при финансирането на европейски компании.
"Ако това не е отключващ фактор да ангажира всички нас, аз не знам от какво друго имаме нужда. Съюзът на капиталовите пазари трябва да се случи бързо", подчерта Лагард.
Ден по-рано новият шеф на ЕЦБ изрази загриженост, че епидемията от коронавирус в Китай увелича икономическата несигурност.
Тази вирусна епидемия се превърна в най-непосредствен повод на загриженост и за някои други централни банкери. В сряда Централната банка на Тайланд намали ключовия си лихвен процент до рекордно ниско ниво, а управителят на Централната банка на Филипините намекна за предстоящ подобен ход. Монетарната власт на Сингапур пък заяви, че има "достатъчна възможност" да отслаби местната валута, ако коронавирусът отслаби икономиката.
