Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лагард: Икономическият растеж в еврозоната остава слаб, а инфлацията - приглушена

Първа пресконференция на Кристин Лагард след края на заседанието на ЕЦБ
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Новият управител на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви в четвъртък, че постъпващите икономически данни показват, че икономическият растеж в еврозоната продължава да бъде слаб, а инфлационният натиск - приглушен.

На първата си пресконференция след края на заседанието на ЕЦБ, на което банката запази без промяна своята парична и лихвена политика, г-жа Лагард подчерта, че тази политиката ще трябва да остане "силно приспособима (стимулираща)" за дълъг период от време, тъй като прогнозите за инфлацията са потиснати. ЕЦБ ще следи отблизо развитието на инфлацията, отбеляза новият шеф на банката.

Подобно на своя предшественик Марио Драги, Кристин Лагард обеща, че "ЕЦБ остава готова да направи преоценка на всичките налични финансови инструменти при необходимост".

Тя обаче добави, че има "някои първоначални признаци на стабилизация" в забавянето на икономическия растеж. Според нея рисковете пред еврозоната остават наклонени в низходяща посока (за по-лош от очакваното растеж), но са станали малко по-слабо изразени.

В същото време бяха представени и последните макроикономически прогнози на ЕЦБ, като банката повиши слабо оценката си за растежа на БВП на еврозоната през тази година до 1,2% от 1,1%, но понижи слабо прогнозата си за икономическия растеж през 2020-а година до 1,1% от 1,2% и запази непроменени очакванията си за подобряване на растежа до 1,4% през 2021-а година. ЕЦБ представи и първата си прогноза за икономическия растеж през 2020-а година, очаквания той да стабилизира на ниво от 1,4 на сто.

Централната банка запази без промяна очакванията за нарастване на потребителската инфлация с 1,2% през настоящата година, но повиши леко прогнозата за 2020-а до 1,1% от 1,0%, цитирайки по-високи от очакваното цените на петрола, но намали инфлационната си оценка за 2021-а година до 1,4% от 1,5% и очаква ускоряване на растежа на потребителските цени до 1,6% през 2022-а година.

На първата си пресконференция г-жа Лагард изтъкна, че се очаква инфлацията да се повиши леко в средносрочен план благодарение на наличния инструментариум на ЕЦБ и на стабилния растеж на заплатите. Освен това тя подчерта, че натискът върху разходите за труд се е засили, докато основна инфлация остават приглушена.

Фискалната политика в еврозоната ще остане експанзивна през 2020 година, посочи Лагард и отбеляза, че фискалните политики в еврозоната трябва да осигурят подкрепа за икономическия растеж на региона.

Новият шеф на ЕЦБ призова правителствата с фискални възможности (с излишъци) да реагират по "навременен" и "ефективен" начин, докато тези с високи нива на дълга трябва да работят върху неговата стабилизация.

Г-жа Лагард също така приветства готовността на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) да координира фискалните политики и подчерта, че държавите трябва да имат "по-благоприятен за икономическия растеж състав на публичните финанси". Освен това тя подчерта, че структурните реформи в еврозоната остават приоритет.

В отговор на въпроси на репортери, Кристин Лагард разкри, че предложеният от нея стратегически преглед на централната банка предстои да приключи преди края на 2020 година.

Тя също така отбеляза, че ЕЦБ е наясно със страничните ефекти от политиката на отрицателни лихвени проценти. Лагард обаче добави, че намаляването на лихвените проценти "работи правилно" за намаляване на разходите за финансиране.

Според нея независимостта на централната банка е "от ключово значение".

По повод на днешното заседание на ЕЦБ, г-жа Лагард отбеляза, че тя и членовете на Управителния съвет не са напълно съгласни за всичко, но решенията винаги произлизат от водените дебати.

Кристин Лагард заяви, че "няма нищо лошо в това централните банкери да са съгласни да полагат усилия, които могат, за да постигнат съответните цели“.

Коментирайки проектите за цифрова валута (stablecoin), шефът на ЕЦБ каза, че банката трябва да изпреварва събития и че има интерес, на който трябва да се отговори. Stablecoins са цифрови валути, които обикновено са подкрепени от традиционни финансови активи като пари и ценни книжа, докато дигитални валутите като биткойн не са, но и двата вида са криптовалути.

Говорейки относно проучването на ЕЦБ за цифровите валути, Лагард добави, че банката ще ускори усилията в рамките на своята работна група за криптовалута, за да разбере каква е целта на дигиталните валути в рамките на централните банки.

Новият шеф на банката отбеляза, че се надява, че до средата на 2020 година ЕЦБ ще може да определи целите си по отношение на дигиталните валути и подчерта, че вариантите включват намаляване на посредниците и увеличаване на приобщаването им към стандартните финанси.

Освен това Лагард заяви, че е важно да се разработят съществуващи технологии, които позволяват незабавен сетълмент (разплащания) и изчистване на плащанията.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени