Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съвместната работа на историците от България и Северна Македония е много далеч от желаното

Гробът на Гоце Делчев в православната църква „Свети Спас“ в Скопие.
Снимка: БГНЕС

Историците от Република Северна Македония временно прекратиха работата на смесената българо-македонска комисия по спорните исторически и образователни въпроси. За трудностите в работата на Комисията пред Радио България разказа нейният съпредседател от българска страна, историкът и дипломат проф. д-р Ангел Димитров.



Имаше междуправителствена комисия, която реши в края на годината да бъдат постигнати определени резултати. Ние сме много далече от тях, от желаното и възможното. Оценката ми е незадоволителна, особено за тази година, тъй като настъпи чувствителна промяна в отношението на колегите към работата на комисията, в разбирането за нейната същност, в този смисъл и за Договора за приятелство и добросъседство.

Има ли връзка между позицията на вашите македонски колеги и ветото наложено от Франция върху преговорите за разширяване на ЕС?


Не, не бих казал. На четвъртата среща в началото на тази година бяха постигнати най-добрите резултати. Съвместната комисия се съгласи, че е добре в двете държави да бъдат чествани заедно Светите братя Кирил и Методий, че 24 май е по начало един български празник, че трябва да бъдат чествани забележителни фигури от Средновековието като Св. Климент Охридски и Св. Наум, че цар Самуил е български владетел. Когато се приближихме към модерната епоха и до Гоце Делчев, настъпи една чувствителна промяна. Гоце Делчев е действително една светла историческа фигура, която обединява двете държави. Но очевидно нашите колеги трудно могат да разберат защо трябва да бъдат направени някои корекции в тяхната интерпретация.


Така си представят историята в Скопие.
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски каза пред скопска телевизия: „Защо ми е на мен Гоце Делчев, ако той е българин?“

Ами точно тук е проблемът на колегите – тях ги води логиката на отрицанието. Те бягат от термина „обща история“, а искат да бъде „споделена“. Но това не променя оня фундамент, който наричаме обща история, а това е формирането на българската народност на обща територия още през 9-ти – 10-ти век. Независимо от развитието на историческите обстоятелства, това съзнание за едно общо минало, преминава като неразрушима връзка, до епохата на Възраждането и е в основата на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия.

Президентът Пендаровски повдигна също темата, че е добре Комисията да привлече международни експерти.

Това е двустранен договор между две държави и вътре няма място за външна намеса. Аз лично не виждам някакви изявени специалисти, които биха могли да дойдат и да седнат заедно с нас от позицията на ментори. А това да се съмняваш в собствените си познания и във възможността с научни аргументи да убедиш в своята правота е сериозен проблем.

Какви са Вашите очаквания за работата на Комисията през 2020 година?

На последното заседание, нашите колеги едностранно решиха да спрем работата, за да не се пречи на предстоящите предсрочни парламентарни избори в Р.С. Македония. Досега те упорито твърдяха, че работят без политически натиск. Сега изведнъж работата на Комисията се оказа вътрешнополитически проблем. За нас това е неаргументирано и неприемливо. При тази политическата неяснота в Република Северна Македония е трудно да кажем, кога ще се възстанови работата на Комисията. В зависимост от изборните резултати, можем да очакваме или леко съживяване и връщане към началната фаза от нашата работа, или ще видим окончателно блокиране, което ще бъде много лош сигнал за отношението към Договора за приятелство и добросъседство.

Прави впечатление, че позицията, която защитават българските експерти в Комисията има подкрепа от целия политически спектър в България. Надявате ли се, че тази подкрепа ще се запази и в бъдеще, дали в Скопие има очакване за промяна в българската позиция?

Вижте, аз познавам добре живота в нашата млада съседка. Искам да ви кажа, че там има нагласа, че „България няма да ни пречи“ и е вярно, защото ние нямаме такова желание. Но си въобразяват, че някой може отново да наложи на България пълно съгласие с всичко, което идва от Скопие. Това разбира се няма да се случи. И аз съм убеден, че ще бъде запазена тази подкрепа за евроинтеграцията на Република Северна Македония, както вече се и финализира членството в НАТО, тъй като участието на нашата съседка в тези структури ще доведе до положителни промени в живота в Северна Македония. Но от друга страна, в периода, в който се правят крачките напред в европейската ѝ интеграция, ние ще бъдем достатъчно взискателни към изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство. Създаването на едни истински, приятелски взаимоотношения на добросъседство е императив. Не трябва да забравяме, че в България може би около 1 млн. души имат в своето потекло нещо общо с Македония. И е много важно да се знае, че в този политически земетръсен регион това е една от най-стабилните гаранции за създаването на повече сигурност и възможности за просперитет.

Снимки: БГНЕС и Иво Иванов

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени