Икономически перспективи в световен план остават "мудни и несигурни", а растежът в еврозоната продължава да бъде слаб главно поради наличните глобални фактори, които понижават търсенето на стоки и услуги в региона на единната валута, заяви в понеделник президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в своя реч пред икономическата комисия на Европейския парламент.
Г-жа Лагард отбеляза, че паричната политика "може да реагира ефективно, дори когато растежът е отслабен, посредством осигуряване на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката".
Тя подчерта, че секторът на услугите, включващ частта от икономиката с най-голямата трудова заетост, спомага за "защита на работните места и доходи и по този начин за устойчиво поддържане на потреблението в еврозоната".
Кристин Лагард се ангажира, че Европейската централна банка ще действа "решително" за възстановяване на стабилността на цените в еврозоната по време на нейното председателство, като същевременно подчерта, че предстоящият преглед на стратегията на ЕЦБ ще бъде непредубеден.
"Позицията на ЕЦБ за приспособяваща лихвена и парична политика е ключов двигател на вътрешното търсене по време на икономическото възстановяване и тази позиция на централната банка остава в сила", заяви тя във встъпителната си реч пред Европейския парламент, като това представляват първите нейни показания в новата ѝ роля на шеф на централната банка.
"Би било преждевременно да се впускаме в дебати относно точният обхват, посоката и времевият график на нашия преглед, тъй като въпросът все още не е обсъден подробно от Управителния съвет", отбеляза тя и допълни: "Това, което обаче мога да потвърдя, е, че прегледът на стратегията ще се ръководи от два принципа: задълбочен анализ и непредубеденост".
Г-жа Лагард призна за наличието на странични ефекти от прекалено разхлабената парична и лихвена политиката на ЕЦБ, а именно от отрицателните лихвени ставки, "количественото улеснение" и евтините дългосрочни банкови заеми, отбелязвайки, че предстоящият преглед ще се опита да предостави по-добро разбиране за това как дългосрочните тенденции влияят върху това, което централната банка може да контролира.
Инфлацията все още не успява да се върне към целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2% въпреки годините на наливане на ликвидност във финансовата система, а самата банка става все по-загрижена, че нейните политики могат да застрашат финансовата стабилност.
Новият ръководител на ЕЦБ само бегло спомена промяната на климата в своите встъпителни бележки пред икономическата комисия на ЕП. Централната банка е изложена на все по-голям натиск да играе по-голяма роля в тази област, въпреки че редица водещи банкери, включително президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, се изказаха против предприемането на по-сериозни стъпки, настоявайки за ограничаване на покупките на т.нар. "зелени облигации" в програмата за "количествени улеснения" - идея, която беше предложена наскоро от група от активисти и академици в отворено писмо до Кристин Лагард.
"Аз съм фундаментално убедена, че борбата срещу изменението на климата трябва да бъде централен и основен приоритет, въпреки че мандатът на ЕЦБ не е изменението на климата", отбеляза тя и допълни: "Това не ни пречи да се вглеждаме в нашите операции и да идентифицираме как можем да бъдем ефективни".
Лагард заяви, че ефектите от изменението на климата трябва да бъдат вградени в икономическите модели на ЕЦБ, в нейните преценки за рисковете, с които се сблъскват големите банки, които тя контролира, във инвестиционни решения в рамките на програмата за количествено облекчаване (QE) за изкупуване на облигации и в управлението на пенсионните фондове.
"Появиха се нови предизвикателства като демографията, разрушителните технологии и изменението на климата", посочи тя пред европейските депутати. "Оспорено е общоприетото мнение, а паричната политика в световен мащаб проучва неизследвани територии".
