Според Драганова шансът нещата да се случат по-бързо се крие в по-младите хора и в живелите по света на места, където земеделието в градски условия бележи успех и като научни изследвания, и като живи практики. „Предполагам, че този феномен все повече ще се разширява и в нашата страна“, прогнозира тя.
Хората го смятат за позитивен опит
„От нашите емпирични изследвания – ние правихме интервюта със заинтересовани страни и фокус групи, изследвахме на първо място точно споделените или комунални градини на територията на София, от резултатите се вижда, че те работят първо на доброволни начала и второ – използват терени, които са или запустели, неразработени, някои от тях са общински, някои са с неизвестен собственик. Не е проблемът точно за земята. Тези, които ние сме изследвали, бих казала, че наистина е доста позитивен опит“, коментира Мариана Драганова. Тя посочи като пример за най-организирана и устойчива градина „За дружба“.
Рамо от общините
Изследователите са установили, че има необходимост от повече подкрепа от общинските власти, за да се развиват тези практики.
„Особено от Столична община от гледна точка на нормативна база. Защото все още градското земеделие няма стратегическа насоченост в политиката на Столична община, но все пак има разбиране. Доколкото знам, в разработената вече „Визия за София“ има специален модул за градското земеделие. Ние като екип също сме дали своя принос в разработването на тази политика.“
Разтоварване и обогатяване
През пролетта по проекта е било проведено социологическо изследване. „Когато запитвахме хората – защо се занимавате, се вижда, че основният мотив не е да произвеждат някакви зеленчуци, тоест - не е разбирането на земеделие в традиционния смисъл, а напротив: обогатяване на опит и знания, удовлетворение от упражняване на физически труд, психическо разтоварване, емоционално зареждане, близост с природата и социалният аспект – създаване на приятелства, комуникации, екологичният – облагородяването на междублоковите пространства.“
Децата и растенията
Драганова открои и образователния аспект на градското земеделие. „Има няколко много добри примери за градинки в училища, в детски градини, които са устойчиви, където децата сами участват, виждат как растенията растат нагледно, придобиват опит и знания как примерно могат да променят своя начин на хранене към по-здравословен. Защото знаете, че градското земеделие използва традиционни и природосъобразни техники на отглеждане на растенията.“
Доц. Мариана Димитрова е изследовател в областта на социологията на селото и селските общности, семейното фермерство, селските домакинства и стратегии за оцеляване. Работи по теми, свързани със социални групи в селото, устойчиво развитие на местните общности и регионите, социални взаимодействия между града и селото.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.