Потребителите са специално защитени, когато пазаруват стоки или услуги извън търговски обект, например в дома им, на работното място, по време на екскурзия или на презентации, като се отчита факта, че в тези случаи те не са толкова внимателни. Това припомни Игнат Арсенов, главен директор „Контрол на пазара“ в Комисията за защита на потребителите (КЗК).
Поводът е конкретен казус с израелска козметика, която по време на презентации е предлагана заедно със стокови кредити на индивидуално поканени по телефона потребители.
„Потребителите се подвеждат заради мястото, на което им се продава, и решават да закупят. Но те могат да защитят правата си чрез предвидената в закона възможност за връщане на продукта в 14-дневен срок. Жалбите, които стигат до КЗП, са основно от потребители, които не са разбрали своите права, но в резултат на нашата намеса ги научават и ги упражняват, като съответно успяват да се откажат от договора“, коментира Арсенов.
Упражняването на правото на отказ в 14-днения срок става писмено пред търговеца, а не по телефона, например, тъй като е добре да има доказателства. Потребителят не е задължен да посочва каквато и да било причина, ако реши да се откаже от договора в този период. След това има нов 14-дневен срок, в който трябва да се върнат закупените продукти, а търговецът трябва да възстанови парите по същия начин, по който са заплатени. Ако е извършено плащане с кредитна карта – по нея, ако е по банков път – с банков превод. В случай че търговецът не е информирал клиента си за правото на отказ, той подлежи на санкция, а срокът за отказ от договора се увеличава с една година. Право на потребителя е след разваляне на договора за покупка, да се прекратят и всички останали договори, които са свързани с него.
„Ако ние сме си купили козметика, но същевременно сме сключили допълнителен договор за стоков кредит, той също се прекратява. Задължение на търговеца е да уведоми съответния кредитодател за това, за да бъде прекратен и този договор“, обясни още Арсенов.
В случай че търговецът не удовлетвори желанието на потребителя да се откаже от договора, той може да се обърне към Комисията за защита на потребителите, а впоследствие и към помирителните комисии, а като крайна инстанция – към адвокат и съд.
„Комисията може да наложи санкция на търговеца и да съдейства на потребителя да му бъдат върнати парите – било то чрез директни преговори, чрез помирителните комисии или ако не се постигне доброволно разрешаване, да му даде насоки за това как може да се процедира към съда“, разясни експертът.
„Очевидно при този способ за продажба става дума за една много успешна в някои случаи маркетингова стратегия. Затова потребителите трябва да бъдат много внимателни, особено когато някой непознат неочаквано им се обажда по телефона и им предлага да им продаде нещо, да проведе проучване или да ги покани на някакво представяне или диагностика“, препоръча Игнат Арсенов.
