Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как Тюрингия прегърна крайната десница

Лидерът на "Алтернатива за Германия" в Тюрингия Бьорн Хьоке поставя акцент върху мигрантите
Снимка: ЕПА/БГНЕС


„Паметникът на Холокоста в Берлин е паметник на срама.“ „На историята на Германия не ѝ трябва осмисляне, а преосмисляне.“

Това са думи на може би най-спорния германски политик в момента - Бьорн Хьоке, лидер на дясното крило в крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и водещ кандидат на партията на отминалите регионални избори в източногерманската провинция Тюрингия. Всеки пети избирател там пусна бюлетината си за него и на практика изрази съгласие с цитираните изказвания. Само до преди десетина години в Германия би било немислимо, някой да постави под съмнение вината и зверствата, извършвани от националсоциалистите. Къде са корените на този обрат - репортаж на Весела Владкова.

Днес нямаше да си говорим за Бьорн Хьоке, ако преди 30 години не беше паднала Берлинската стена. Политическите промени от 1989 г. и последвалото дълго лелеяно обединение на Германия са пряко свързани с възхода на крайната десница. Освен за крайнодясно мислещите и неонацистите, каквито сред германците и на изток и на запад без съмнение има, Бьорн Хьоке и неговата „Алтернатива за Германия“ са пристан за разочарованите от промените, които чрез протестен вот искат да накажат традиционните партии, изразявайки негодуванието си от политиката им през последните 30 години.

В Западна Германия, след края на Втората световна война, демокрацията дойде с плана Маршал, а той донесе икономически ръст. Или с други думи - демокрацията настъпи ръка за ръка с икономически подем, нови работни места и благоденствие. В Източна Германия се случи точно обратното. Демокрацията дойде с падането на Берлинската стена през 1989 г. и обединението, и донесе безработица, закриване на заводи и икономически спад. Така че житейският опит на хората от двете Германии беше коренно различен.

Обяснението е на Франк Рихтер. 60-годишният богослов е сред участниците в масовите демонстрации в Дрезден през есента на 89-та, водил като избран представител на протестиращите преговори с управата на Дрезден.

Би било прекалено лесно възходът на „Алтернатива за Германия“ да се обясни само с разочарованието на източногерманците от прехода. За това предупреждава социологът Роберто Хайнрих в анализа си на регионалните избори в Тюрингия миналата неделя:

Избирателите на „Алтернатива за Германия“ гласуват за партията от една страна, защото са разочаровани от политиката на традиционните политически сили. Но от друга страна 40 процента от тях гласуват за крайната десница по убеждение. Така че би било прекалено лесно да се твърди, че възходът на „Алтернатива за Германия“ се дължи само на протестния вот. Очевидно крайнодесните възгледи имат не малко последователи в Източна Германия.

Възходът на „Алтернатива за Германия“ започва през 2013 г. в Саксония, където партията за първи път влиза в местния парламент. Още по-рано, през 2004-та, за първи път в саксонския парламент е представена Националдемократическата партия на Германия, все още не забранена от закона. Защо Източна Германия се оказа плодородна почва за избуяването на националистически настроения, обяснява дисидентът-богослов Франк Рихтер:

Държавното устройство на ГДР, особено в първите си години, беше нещо като заместител на религията. Още по време на първите граждански протести се питах, какво ще замести този заместител? Защото хората не могат да живеят без някакъв висш ориентир. Неолиберализмът не успя да запълни тази празнина, защото освен победители, той неизменно произвежда и губещи. Вместо това в нишата се намести национализмът. Той е така успешен до ден днешен, защото дава на хората храната, която им липсва: признание, одобрение и съпричастност. Това са точно онези три неща, които западният неолиберализъм не даде на източногерманците.

Според Франк Рихтер скептицизмът на източногерманците към демократичната партийна система е политическото наследство на диктатурата от времето на бившата ГДР.

Към това се прибавя усещането, че по-големият западногермански брат не разбира проблемите на източногерманците. В резултат на това те се дистанцираха от политическия елит, и в тази ниша се настани „Алтернатива за Германия“, която води политика срещу традиционните партии.

Близо 80 процента от основните действащи лица в обединена Германия - в политиката, правото, администрацията, културата, медиите и т.н., са западногерманци. През годините имаше, разбира се, и миграция от изток на запад, но това бяха и са хора, които търсят работа. В западните провинции те не стигнаха до високите етажи на властта или на обществения живот. Така трайно се загнезди усещането, че ние, източногерманците, завинаги ще останем второ качество германци. Такова усещане, естествено, не може да доведе до възхита от настоящия обществен модел, коментира Рихтер. И припомня, че създадената през 2013 г. като антиевропейска и дяснолиберална партия в началото си представляваше интересите на средната класа.

След разочарованието от прехода в Източна Германия особено избуя ксенофобията, която „Алтернатива за Германия“ превърна в своя идеология по време на бежанската криза. Притокът на мигранти от Африка и Близкия Изток не среща одобрение в повечето европейски държави. Дори в подредена Германия рухна системата за предоставяне на убежище. Интеграцията на новопристигналите не върви, две трети от тях не работят, но получават социална помощ. Системата за социално подпомагане в икономически все още силната Германия се задъхва, икономистите предупреждават за наближаваща рецесия. Расте броя на работещите бедни германци. Съвкупността от тези паралелни, но взаимосвързани процеси, очертават рамката, която позволи на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ да привлече толкова много избиратели с популистките си лозунги.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна