„Троянците“ – опера от Ектор Берлиоз в пет действия (съдържание)
публикувано на 25.10.19 в 09:18
Музика: Ектор Берлиоз Либрето: Ектор Берлиоз, по латинската епическа поема на Вергилий „Енеида“ Поставена за пръв път в чужбина – декември 1890 г. в Карлсруе, на немски език, под диригентството на Феликс Мотл. Премиерата на оригиналния френски език e през 1906 г. в Брюксел.
Действащи лица: • Еней, троянски герой, син на богинята Венера и принц Анхис – тенор • Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – баритон • Пантос, троянски жрец, приятел на Еней – бас • Нарбал, министър на Дидона – бас • Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – тенор • Асканий, 15-годишен син на Еней – сопран • Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – мецосопран • Дидона, царица на Картаген, вдовица на Сихей, принц на Тир – мецосопран • Анна, сестра на Дидона – контраалт • Хилас, млад фригийски моряк – тенор • Приам, цар на Троя – бас • Гръцки вожд – бас • Призрак на Хектор, син на Приам – бас • Хелен, троянски прорицател, син на Приам – тенор • Двама троянски воини – баси • Жрец на Плутон – бас • Поликсена, сестра на Касандра – сопран • Хекуба, царица на Троя – сопран • Андромаха, вдовицата на Хектор – роля без пеене • Астианакс, 8-годишен син на Хектор и Андромаха – роля без пеене • Войник – бас •Троянци, гърци, тирийци и картагенци; нимфи, сатири, фавни, силвани и невидими духове
Първо действие В изоставения гръцки лагер извън стените на Троя троянците празнуват очевидния край на десетгодишната обсада на града. Те виждат голям дървен кон, оставен от гърците, и приемат, че това е жертвоприношение в чест на Атина Палада. Единствено пророчицата на Троя – Касандра, гледа с недоверие на ситуацията. Тя предсказва, че няма да е жива, за да се омъжи за годеника си Кореб. Той идва и я убеждава да забрави своите опасения. Но пророческото ѝ видение придобива нова яснота – Касандра вижда пълното унищожение на Троя! Влиза Андромаха и веселието замира. Втурва се Еней и съобщава за поглъщането на троянския жрец Лаокоон от две морски змии, след като той е предложил на троянците да изгорят коня, защото не вярва на гръцки дарове и подозира, че конят е някаква военна хитрост. Еней тълкува това като проява на гняв на богинята Атина, която е сметнала, че Лаокоон не я почита. Въпреки протестите на Касандра, Приам и троянците вкарват дървеното съоръжение в града, в непосредствена близост до храма на Атина Палада. От коня се чува звън на оръжия, но троянците, потънали в своята заблуда, го възприемат за щастлива поличба. Касандра наблюдава шествието в пълно отчаяние и в края на действието се оттегля, решена да умре под стените на Троя.
Второ действие Преди започване на действието скритите в дървения кон гръцки войници излизат, разрушават Троя и избиват нейните жители.
Първа сцена: В двореца на Еней В далечината битката се разгаря. Появява се призракът на Хектор и предупреждава Еней да бягат от Троя към Италия, където да основат нова Троя. Образът на Хектор избледнява и Пантос съобщава за скритите гръцки воини в коня. Асканий, 15-годишният син на Еней, се появява с новината за още по-големи разрушения. Кореб, начело на група войници, убеждава Еней да влязат в битка. Всички решават да защитават Троя до смърт.
Втора сцена: В двореца на Приам Пред олтара на Веста се молят група троянски жени и призовават помощта на боговете в подкрепа на воините и града. Касандра съобщава, че Еней с няколко троянски воини са спасили съкровищата от двореца на Приам и са помогнали на хората в крепостта. Тя пророкува, че Еней и оцелелите ще намерят нова Троя в Италия. Но казва и че Кореб е мъртъв, затова и тя е решила да умре. Другите жени признават истинността на пророчествата на Касандра и съжаляват, че не са я послушали преди. Тогава Касандра призовава троянските жени да се присъединят към нея в смъртта, за да предотвратят своето оскверняване от нахлуващите гърци. Някои твърде много се страхуват от смъртта, но другите жени се обединяват с Касандра в решимостта си да загинат. Един гръцки войник наблюдава тази сцена с възхищение към проявената смелост. Гърците излизат на сцената, настоявайки жените да им предадат съкровищата на Троя. Касандра им се присмива предизвикателно, а след това изведнъж се пробожда. Поликсена взима оръжие и прави същото. Останалите жени с презрение заявяват, че е твърде късно за съкровището и извършват масово самоубийство пред очите на ужасените войници. Преди да издъхне, Касандра се провиква „Италия!“
Трето действие Картагенците и тяхната царица Дидона празнуват своя разцвет в последните седем години след бягството им от Тир и основаването на новия град. Но Дидона е притеснена от берберския цар, който ѝ е предложил политически брак. Картагенците се кълнат във вярност към Дидона и ѝ отправят почести. След церемонията двете сестри Дидона и Анна насаме обсъждат любовта. Анна настоява Дидона да се омъжи отново, но тя отказва и иска да остане вярна на паметта на своя съпруг Сихей. Влиза Иопас и съобщава за пристигнал в пристанището неизвестен флот. Припомняйки си собствените морски перипетии, Дидона обявява, че непознатите са добре дошли. Влиза Асканий, представя спасеното съкровище на Троя и разказва историята на троянците. Дидона вече знае за случилото се. След това Пантос разказва за заветната цел на троянците да основат нов град в Италия. По време на тази сцена Еней е преоблечен като обикновен моряк. Пристига Нарбал с новината, че армията на нумидийците е нападнала околностите на Картаген и се насочва към града. Но Картаген не разполага с достатъчно оръжия, за да се защити. Тогава Еней разкрива истинската си самоличност и предлага услугите на своя народ в помощ на Дидона. Царицата приема предложението, а Еней ѝ поверява грижите за Асканий. Картагенците и троянците се подготвят за битка.
Четвърто действие Първа сцена: Царски лов и буря Действието се развива в гората, в далечината се вижда пещера. Поточе извира от скала и се влива в малко езеро с тръстики. Две наяди се появяват и изчезват, после отново се връщат. В далечината се чуват ловни рогове, преминават ловци с кучета, нимфите се крият в тръстиката. Асканий галопира по сцената, възседнал своя кон. Дидона и Еней се отдалечават от останалите ловци. Чува се гръм и двамата се приютяват в пещерата. В кулминацията на бурята нимфи с разрошени коси тичат нагоре – надолу по скалите с бурни жестове. Те крещят и се присъединяват към фавните и сатирите. Потокът се превръща в порой, водопади се изливат по камъните, хорът припява „Италия! Италия! Италия!“ Дърво е ударено от мълния, запалва се и пада на земята. Сатирите, фавните и силваните вдигат горящите клони и танцуват с тях, после изчезват с нимфите в дълбините на гората. Сцената се закрива бавно от гъсти облаци, но когато бурята утихва, облаците се вдигат и разсейват.
Втора сцена: Градините на Дидона край брега Нумидийците са отблъснати, Анна и Нарбал са доволни и си отдъхват. Въпреки това Нарбал се притеснява, че Дидона пренебрегва държавните дела заради любовта си към Еней. Анна отхвърля подобни опасения и казва, че това само показва какъв прекрасен цар за Картаген би бил Еней. Нарбал обаче напомня на Анна, че по волята на боговете крайната цел на Еней е Италия. Анна отговаря, че няма по-силен бог от любовта. Влиза Дидона, около нея танцуват египетски танцьорки и нубийски слугини, а тя моли Иопас да изпее песента за полята. После моли Еней да разкаже още приказки от Троя. Еней разкрива, че след дълги увещания вдовицата на Хектор – Андромаха, се е омъжила за Пир – сина на Ахил, който е убил Хектор. След чутото Дидона преразглежда чувствата си към покойния си съпруг. Тя сваля венчалния си пръстен и забравя за него. Останали насаме, Дидона и Еней се отдават на любовта си. В края на действието се появява бог Меркурий, удря щита на Еней и извиква три пъти „Италия!“.
Пето действие Първа сцена: Пристанището на Картаген Пантос и троянските предводители обсъждат гневните знаци на боговете по повод забавеното отплаване към Италия. Стражите отбелязват, че те си живеят добре в Картаген и не искат да го напуснат. Идва Еней и пее за своето отчаяние заради предупрежденията на боговете да отплава час по-скоро за Италия. Той се разкъсва от чувствата си към Дидона и усещането, че я предава. Призраците на Приам, Кореб, Хектор и Касандра се появяват и безмилостно настояват Еней да тръгне към Италия. Еней се предава. Той знае, че трябва да се подчини на заповедта на боговете, но осъзнава и своята жестокост и неблагодарност към Дидона. След това нарежда на троянците да се подготвят за отплаване преди изгрев слънце. Появява се Дидона, която е ужасена, че Еней иска да тръгне тайно. Тя продължава да го обича. Еней я моли за разбиране – боговете непрекъснато му изпращат послания да изпълни волята им! Дидона не приема неговите думи, проклина го и си тръгва.
Втора сцена: В покоите на Дидона призори Дидона моли Анна да се опита да убеди още един път Еней да остане. Анна признава вината си, че е насърчавала любовта между сестра си и Еней. Дидона ядосано отговаря, че ако Еней наистина я обичаше, нямаше да се поддаде на боговете. После обаче моли сестра си да убеди героя да остане още няколко дни. Тълпата наблюдава как троянците отплават. Иопас предава новината на Дидона. В яростта си тя заповядва картагенците да преследват и унищожат флота на троянците. След това решава да принесе жертва, като унищожи своите дарове от троянците и нейните за тях. Останала сама, Дидона решава да умре.
Трета сцена: Дворцовите градини Построена е жертвена клада. Нарбал и Анна проклинат Еней да умре унизително в битка. Дидона се качва на кладата, сваля воала си и го хвърля върху тогата на Еней. Тя има видение за бъдещето – африкански воин на име Ханибал ще се издигне и ще атакува Рим, за да отмъсти за нея. След това картагенската царица се пронизва с ножа на Еней – за ужас на своя народ. Малко преди смъртта си Дидона е споходена от последно видение: Картаген ще бъде разрушен, а Рим ще стане „безсмъртен“. Тогава картагенците произнасят последно проклятие върху Еней и неговите хора, като обещават отмъщение за изоставената Дидона.