Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мими Виткова: Здравеопазването не е сергия, а е дълбоко социална система

КНСБ иска още 200 млн. лева в бюджета на НЗОК

Нигяр Джафер: Липсата на доверие към институциите е важният въпрос

| обновено на 07.10.19 в 15:35
8
Снимка: БНР

200 милиона лева повече в бюджета за догодина за болнично лечение поиска КНСБ в Международния ден за достоен труд. Стотици здравни работници от цялата страна се включиха в протеста пред Министерския съвет за по-високи заплати и нормални условия на труд в здравеопазването. Мотото е „Искаме решение на проблемите днес“.

Синдикатите настояват минималната заплата на медицинските сестри в общинските болници да е 900 лева, а в университетските - 950 лева, и съответно 1100 и 1200 лева начална стартова заплата за младите лекари.

Организаторите връчиха декларация с искания на здравния министър Кирил Ананиев и вицепремиера Томислав Дончев. Малко по-късно се върнаха при протестиращите с една добра и една лоша новина.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров:

"Потвърдиха, че за бюджета на Касата за следващата година ще бъдат заложени 200 милиона в повече за първи път от много години за болнична помощ, от които 3/4 ще отидат за заплати".

В Националния рамков договор ще има клауза не по-малко от половината средства, които влизат в болниците, да са за персонала. Предложението ще бъде обсъдено и с Лекарския съюз.

Лошата новина:

"Не чухме ангажимента за училищно и детско здравеопазване в този обем, в който ние искаме".

Така протестът приключи оптимистично за едни, и песимистично за други:

"Аз съм детска училищна сестра. За нас няма промяна".

"Ще чакаме".

"Не съм доволна. С 600 лева за какво да съм доволна? Само обещания".

"Ще имаме търпение, ще чакаме. Иначе нещата вървят на зле".

Организаторите на протеста смятат, че трябва да се намери решение на проблемите днес и то за всички медици, които работят в системата на здравеопазването.

Председателят на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи Милка Василева и вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов обясниха преди началото на демонстрацията:

„Абсолютно реалистично е и ние отдавна смятаме, че е реалистично, защото това е заложено в Колективния трудов договор, а преди да се подпише Колективен трудов договор, са направени необходимите финансови разчети“, каза Василева. Тя призова министър Кирил Ананиев да каже къде са отишли обещаните средства за заплати на медицинските сестри. Според Асоциацията парите в здравеопазването се разпределят непрозрачно и на субективен принцип, затова настояват за прави и контрол.

„Протестът е съвсем навреме. Аз очаквам, че действително ще се посъбудят политиците и действително ще се изпълни Колективният трудов договор. Най-различни сметки има, но ако влязат допълнително, може би над 200 милиона в Касата, специално за болничното здравеопазване, мисля, че 99% ще бъдат достигнати нивата“, смята Кокалов.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че КТД изпълняват предназначенията си там, където са сключени. Вече са подписани 229 такива договори в цялата страна. На много места са достигнати нивата от 900 лева стартови заплати.

Декларация с исканията ще бъде внесена в НС, в МС и в две министерства

Протестната акция има за цел да предложи на законодателната, на изпълнителната и на местната власти да стане възможно и да бъде изпълнено заплащането, което е договорено в Колективния трудов договор през 2018-а за сектор „Здравеопазване“. 

Декларация с исканията на протестиращите ще бъде внесена в Народното събрание, в Министерския съвет, в Министерството на здравеопазването и в Министерството на финансите. 

Българският лекарски съюз обяви в края на миналата седмица, че няма да се включи в протеста поради постигнати договорености с Министерството на здравеопазването, които гарантират по-добри условия на труд и заплащане на лекарите и на специалистите по здравни грижи. 

От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари също няма да участват, защото не могат да увеличат заплатите, както е записано в КТД, тъй като в тези болници няма такива приходи.

Подмяна на общественото здравеопазване с частно

Тече процес на тотална подмяна на общественото здравеопазване с частно, заяви в интервю за предаването „Преди всички“ д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър.

„Здравеопазването не е сергия, а е дълбоко социална система“, подчерта тя. Според нея през клиничните пътеки няма да се реши проблемът, затова и протестите отново набъбват и се разрастват, а двете правителствени постановления за увеличаване на средствата са смущаващи:

„За да се направи това постановление на Министерския съвет, би трябвало да са извадени едни бюджетни пари – 50 млн. лева. След 1 месец тихо, незабелязано от 50 млн. те стават 6 млн. Как цялото правителство реши, че може да извади тези пари и да ги даде на търговски дружества. Нашата здравна система е единствена в света, която е прост аритметичен сбор от търговски субекти. Такава здравна система в света няма“. По думите на д-р Виткова има цели профили в медицината, в които не е влязъл нито лев от увеличението на клиничните пътеки.

Тя смята, че разделянето на протеста няма да е от полза.

„Ако целта е наистина да се намалят тежките диспропорции във възнагражденията в здравната система, би трябвало силите да бъдат обединени, а позициите избистрени“, категорична е д-р Виткова. Тя подчерта, че формирането на заплатите сега е в ръцете на търговските дружества. Според нея, докато това е така, няма как да се реши проблемът, защото в момента има 4 и 5-цифрени заплати и те не са единични.

Бившият здравен министър изказа мнение, че е необходима методика за формиране на работната заплата, за да има повече справедливост. Според д-р Виткова трябва да се увеличат публичните разходи за здравеопазване и да се намалят разходите от джоба на пациента.

Тежка криза

„Това, което днес искат протестиращите, са напълно постижими и справедливи неща“, каза д-р Нигяр Джафер от ДСП, зам.-председател на НС и член на парламентарната здравна комисия. Тя посочи причините, довели до кризата в системата:

„Незнанието как функционира системата от страна на хората, които упражняват властта и които са в изпълнителната власт, и раболепието, заради които никой не посмя да каже на премиера, че предложението да се дадат така пари няма да доведе до увеличение на заплатите на тези хора“.

Липсата на доверие към институциите е важният въпрос, подчерта тя. Според д-р Джафер правилата трябва да са еднакви за всички – и за частни, и за държавни болници.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.  


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна