Неочаквано голяма победа за консерваторите на Себастиан Курц, очакван внушителен ръст в подкрепата за Зелените и изненадващо катастрофална загуба за крайната десница. Така кратко могат да се обобщят резултатите от предсрочните парламентарни избори в Австрия миналата неделя.
Скандалът около непрозрачното финансиране на крайнодясната „Партия на свободата”, станал известен като „Аферата Ибиса”, доведе до падането от власт на правителството на канцлера Себастиан Курц, който рискува и вкара крайната десница във властта. Големият въпрос преди изборите беше дали амбициозният и самоуверен Курц ще възобнови коалицията. Още в първите дни след вота обаче стана ясно, че това е един, но съвсем не най-вероятният сценарий във Виена.
„Образът, който видяхме, дълбоко ни нарани. Ние, австрийците, не сме такива. Сега всички заедно трябва да го докажем.” С тези думи австрийският президент Александър ван дер Белен реагира през май на скандалното видео с вече бившия вицеканцлер и председател на крайнодясната „Партия на свободата” Хайнц-Кристиян Щрахе, заснето със скрита камера в луксозна вила на остров Ибиса. Там самонадеяният политик обещава на мним руски олигарх обществени поръчки срещу скрито партийно финансиране и продажбата на най-тиражния австрийски вестник, за да си гарантира медийно влияние.
Записът беше публикуван само дни преди европейските избори, очевидно с намерението да повлияе на резултата на крайната десница. В Австрия тя има дълга традиция. „Аферата Ибиса” не само не срина партията, а въпреки разкритията Щрахе спечели мандат в Европейския парламент. След като след скандала подаде оставка, се отказа и от депутатското място в Брюксел. И изчезна от политическата сцена, за да не пречи на предизборната кампания. Застигнаха го обаче нови разкрития. Както се оказа - фатални за политическата му кариера, която той след предсрочните парламентарни избори обяви за приключила.
Това събитие доминира седмицата след изборите в Австрия. Дългогодишният опитен журналист и автор на множество книги Ханс Раушер даде най-точният отговор на въпроса, какво всъщност свали Щрахе от политическата сцена.
„Начинът му на живот. Познавам Щрахе и имам свое обяснение. Когато водиш една партия цели 15 години и си я извадил от най-дълбоката й криза, след като си я издигнал до най-големите висоти, каквото беше участието в управлението; след като си водил през целия този период активен партиен живот с безброй срещи с избиратели, рано или късно искаш отплата и награда за положените усилия. Очевидно тази отплата е била под формата на огромен личен бюджет от партийната каса. Това на практика са пари на данъкоплатците“, каза той.
„Средностатистическият избирател на крайнодесните преглътна аферата "Ибиса", защото това, за което Щрахе говори във видеозаписите със скрита камера, е прекалено абстрактно за обикновените хора. На тях се вижда, как Щрахе разпродава Австрия на племенницата на някакъв руски олигарх. Малкият човек не може да си представи, какво означава това. Затова и Щрахе успя много успешно да представи скандала като скроен от противниците му номер, а той се изкара жертвата. Така че смъртоносният удар му нанесоха последните разкрития за охолния му живот за сметка на партията. 10 000 евро плюс 2500 евро за наема на жилището му - това са огромни суми! 2500 евро е доходът на средностатистическия избирател на Партията на свободата. Това вече ядоса симпатизантите на партията и те я наказаха на изборите“, посочи още Раушер.
Оттеглянето на Щрахе пренареди пъзела във Виена. Главният герой в аферата "Ибиса" е смятан за отговорен за катастрофалната загуба на крайнодесните на изборите.
Зам.-главният редактор на влиятелния австрийски ежедневник „Дер Щандард”, Михаел Фьолкер заяви за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“, че до известна степен е очаквал това оттегляне.
„Защото след аферата "Ибиса" последваха нови разкрития за баснословни суми от партийната каса, с които Щрахе лично е разполагал. Без Щрахе Партията на свободата със сигурност ще може поне малко да си отдъхне. Това до известна степен важи и за Народната партия на Себастиан Курц, защото евентуално подновената коалиция между двете десни партии не би могла да работи спокойно, ако Щрахе беше останал в политиката“, обясни той.
Според него връщането на крайната десница във властта остава възможен вариант, но това не е предпочитаният сценарий от Себастиан Курц.
Крайнодясната Партия на свободата многократно даде да се разбере, че остава в опозиция.
Политологът проф. Антон Пелинка не вярва особено на тази заявка, особено след оттеглянето на Хайнц-Кристиян Щрахе.
„Според мен това не е последната им дума. Ако изобщо се стигне до коалиция, тя ще е резултат от много дълги и мъчителни преговори. В момента е трудно, но не невъзможно да си представим, че Партията на свободата лесно ще преглътне участие в правителство с канцлер Себастиан Курц, защото смята, че след аферата "Ибиса" именно той я предаде, като сложи край на коалицията. Оттеглянето на главния герой в скандала - Хайнц-Кристиян Щрахе, е един вид авансово плащане на цената за влизането в нова коалиция“.
Тази седмица Себастиан Курц не се умори да повтаря, че ще води разговори с всички парламентарно представени партии. Но дали с равни шансове в такъв случай са вариантите за коалиция със Зелените, със социалдемократите и с крайната десница?
„Заявката на Курц не е нищо друго, освен началото на дълга партия покер. В тази ситуация той няма право да изразява предпочитанията си. За мен коалиция със Зелените или със социалдемократите е малко вероятна, или поне много трудно постижима заради избирателите“, каза Пелинка.
В дните след изборите в Австрия най-много се търси общият знаменател. Не само Михаел Фьолкер не го открива веднага между консерваторите на Себастиан Курц и Зелените.
„Трудно ще го откриете в политическите програми на двете партии, но сред съпартийците на Курц има много привърженици на коалиция със Зелените. Причината за това е, че на практика няма друг работещ вариант. От една страна не искат в управлението отново да влезе крайната десница. От друга - голяма коалиция със социалдемократите е още по-малко желана. Така Зелените остават като единствен възможен коалиционен партньор. В някои австрийски провинции, като например Тирол, Залцбург или Горна Австрия управляват консерваторите със Зелените. И опитът е изненадващо положителен“, каза Фьолкер.
Но къде са пресечните точки? Народната партия е дясноконсервативна, а Зелените са по-скоро с лява партия.
„Зелените биха били добра добавка към канцлера Курц. Биха пооправили имиджа му на залитащ към крайната десница политик. Освен това ще бъдат добавената стойност в кабинета по отношение на голямата тема климат. Така че Народната партия може да извлече ползи, ако сключи компромиси със Зелените и ги привлече в кабинета“, смята Фьолкер.
Според него всички останали теми обаче са изключително трудни за договаряне - бежанци, интеграция на мигрантите, икономика, образование, тъй като различията между Зелените и консерваторите са кардинални.
Зелените поставят условие за миграцията и искат "Народната партия" да се откаже от твърдия си антиимигрантски курс. Може ли да се очаква Себастиан Курц да промени позицията си? Толкова ли е гъвкав в името на властта?
„Споровете за бежанците се водят основно чрез вербални атаки. Те са силно емоционални. Но ако човек се заслуша в сухите и прагматични позиции, ще установи, че между Зелените и консерваторите няма чак толкова голяма разлика, колкото изглежда на пръв поглед. Да не забравяме, че Зелените също промениха курса си и вече не са привърженици на отворените граници за всички, а се застъпват за регулирана миграция и охрана на външните граници. Така че според мен различията между консерваторите и Зелените могат да се преодолеят“, каза Фьолкер
Той смята, че голямата тема в Австрия, когато се говори за миграция, е какво да се прави с мигранти, които са пристигнали, научили са немски език, започнали са професионално обучение, и изведнъж се оказва, че нямат право на закрила и трябва да бъдат екстрадирани.
„В Народната партия вече се чуват гласове, които казват, че това е глупаво поведение, защото нашата икономика има нужда от работна ръка, а в случая става дума за хора, които полагат усилия да се интегрират и искат да работят. Тази конкретна тема няма нищо общо с идеологията, а е изцяло прагматичен въпрос, по който консерваторите и Зелените могат да се споразумеят. Крайната цел е регулирана миграция“.
За още един интересен аспект на австрийския пъзел за властта говори политологът проф. Антон Пелинка, и се връща назад в историята:
„Зелените ще трябва да направят компромиси. Злонамерените им привърженици припомнят провалените коалиционни преговори с консерваторите през 2003 година, когато лидер на Зелените беше настоящият президент Александър ван дер Белен. В Австрия продължаваме да не сме единодушни по чия вина тогава Зелените не влязоха в управлението. Сега Зелените ще трябва да поискат висока цена за участието си в кабинета, за да запазят доверието на избирателите си“.
Пелинка допуска повторение на сценария от 2003 г., но с нови играчи.
„Но за това са нужни двама, т.е. зависи от Партията на свободата, която в момента е категорична, че ще премине в опозиция. Но нека не забравяме, че новият лидер на крайнодесните - Норберт Хофер, по време на предизборната кампания изрази желанието си да бъде вицеканцлер на Себастиан Курц“.
Така отново стигаме до крайнодясната Партия на свободата, която има своя твърд електорат в Австрия. И която предизвиква остра критика в чужбина. Самият Себастиан Курц трябваше да чуе не един и два злъчни коментара за това, че е вкарал вълка в кошарата.
„Мисля си, че за Себастиан Курц имиджът в чужбина му е по-важен от това какво мислят хората в Австрия. Това наистина е важно за него и е един от основните аргументи срещу подновяване на коалицията с крайнодясната Партия на свободата. Едва след това идва фактът, че в момента крайната десница се намира в изключително тежка криза“, каза Фьолкер.
В чужбина трудно се разбира феноменът Себастиан Курц. Той е на едва 33 години, а е на път да оглави второ правителство, след като вече е бил външен министър. На какво се дължи харизмата му? Или спечели изборите, защото всъщност няма друга алтернатива? И сам ли ги спечели?
„Да, той спечели изборите сам. А каква е тайната му? Той е млад, енергичен, повдига важните за хората теми. Много бързо разбра, че темата миграция е толкова емоционална, че ще му донесе ползи. Миграцията със сигурност не е най-важното за Австрия, но хората са чувствителни на тази тема. Той успя да успокои страховете на австрийците и да им внуши сигурност. Едновременно с това успя да открадне темата от крайната десница, която живееше от всяването на страх и от проповядването на омраза“, обясни Фьолкер.
„Освен това Курц разпръсква усещането за ново начало, за просперитет. Неговият първи кабинет не свърши особено много работа, но хората останаха точно с обратното впечатление, защото той така твърди. Курц обещаваше да работи по нов начин, да постигне много нови неща, но всъщност това не стана. Въпреки това Курц остана символ на новото, на промяната“, добави той.
Една седмица след изборите Австрия знае с още по-малка сигурност, кой ще я управлява, отколкото в деня на вота. В медиите шеговито вече се говори за Курц и неговите трима и половина братя. Защото никой не може да изключи нито една парламентарна партия като потенциален коалиционен партньор.
Не толкова шеговито австрийските колеги си направиха труда да изчислят коя е най-скорошната дата за следващи предсрочни парламентарни избори, ако този парламент не успее да излъчи правителство. Датата е 19-ти януари 2020 г.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
