Децентрализацията в България изостава сериозно. Графиките представят недвусмислено - фискалната децентрализация у нас през миналата година е на по-ниско ниво от това, което е изследвано през 1995-а. Това означава, че разходите на общините спрямо брутния вътрешен продукт са по-ниски сега, отколкото в края на миналия век.
Предстои обсъждане на административното ниво на децентрализацията и въпросите за намаляване на броя на общините.
"Към настоящия момент имаме 265 общини. По-скоро бихме искали чрез анализа и чрез всичко, което получаваме като препоръки да търсим възможността и за отваряне на този дебат. Той неминуемо предстои, но в малко по-дългосрочен период, защото една административно-териториална реформа трябва да е подплатена с много ясни аргументи и да стъпва на много ясни принципи и посока за развитие на страната. Първата стъпка трябва да бъде посоката за въздействие върху регионите, да се потърси възможността за делегиране на правомощия за вземане на решения на регионално и на местно ниво в истинския смисъл на думата със съответната фискална и финансова независимост и от там нататък смятам, че доколкото демографията включително и тенденциите в демографията предопределят необходимостта от конкретни реформи и стъпки в тази посока това също ще бъде тема на разговор за бъдеще", каза за БНР заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.
Позицията на общините
"Това е политически дебат и тема, която се повдига периодично през годините, но трябва да се реши на държавно ниво този въпрос, но в никакъв случай не трябва да свързваме едното и другото, едната тема за децентрализация, другата тема за административно-териториална реформа. Има примери нашите общините на фона на европейските структури в никой случай не са малки. Ние имаме 31- 32 хиляди човека средно жители на община, докато в голямата част от европейските държави да не давам за пример Франция, където са 500-600 човека, да не давам за пример и Германия, Полша и така нататък. Нашите общини средния им размер е от едромащабните в Европа", коментира Благой Станчев от Националното сдружение на общините.
Не всички държави членки на Европейския съюз имат подход за децентрализация.
"Има както такива ориентирани по-централизирано по отношение на провеждане на политиките както е България, имаме и много добри примери свързани с проведена регионална реформа по начина, по който да имаме пълна децентрализация, такива са Полша, Германия, Франция. Има много още добри примери и практики, от които да се поучим", каза Деница Николова в предаването "Хоризонт до обед".
Стратегията за децентрализация у нас е все още в началната си фаза на изпълнение
"Ние от няколко години дебатираме по темата, но с оглед на това, че на първа стъпка трябваше да бъде укрепена финансовата дисциплина на местното и на областното ниво, много трудно можеше да се стигне до стъпката на реална децентрализация. Мисля, че вече сме в хипотезата, в която имаме структурирана много сериозна финансова дисциплина от общините и ще вървим към следващата стъпка, която е надграждаща", допълни Деница Николова.
Благой Станчев от Националното сдружение на общините припомни, че местната власт настоява за рестарт на децентрализацията:
"Защото за съжаление в последните години тази тема изчезна от публичния дебат, изчезна и от политическия дебат. Практически никоя от политическите сили не го поставя като приоритет, а за нас е важно това да се случи. При децентрализираните държави във всяко отношение и във всякакви измерения най-вече по отношение на доверието на гражданите към политическото управление, към властите и към централната. Може да звучи парадоксално, но разширяването на децентрализацията води до по-голямо доверие и към централната власт".
Повече можете да чуете от звуковия файл.
