Първо действие Граф Формутие заминава на кръстоносен поход, като оставя сестра си Адела и приятелката й Рагонда и придворните дами сами в замъка. Те са дали обет за целомъдрие и всякакво влизане на мъже в замъка е строго забранено. Узнал за това, разпътният и лекомислен Граф Ори решава да ухажва красивата Адела. Той се измъква от опеката на настойника си – Губернатора, и се заселва близо до замъка, преоблечен като отшелник, заедно с приятеля си Рембо. Скоро се прочува като гадател и при него идват за съвет и наставления селяните от близката околност. И сега пред жилището на „монаха” се тълпят млади селянки, търсещи помощ за сърдечните си работи. Между тях е Алис – хубаво младо момиче, от чиито сърдечни вълнения двамата преоблечени монаси живо се интересуват. От замъка излиза Рагонда. Тя упреква момичетата за веселието в момент, когато господарката им страда за заминалия събрат. Разбрала от селянките за гадателските способности на „монаха”, тя решава да се допита до него за своите и на господарката си нещастия. В това време псевдомонахът благославя момичетата и им обещава да ги направи щастливи, като им намери добри съпрузи. Девойките влизат в жилището на монаха. Рагонда го спира и му обяснява, че всички жени в замъка са дали клетва пред заминаващите на кръстоносен поход рицари, че ще избягват мъжка компания, но поведението на младата господарка Адела я тревожи много, защото тя е изпаднала в меланхолия. Монахът е готов да даде съвет, само че трябва двете дами да дойдат сами при него, когато наоколо няма никого. Идва настойникът на Граф Ори – Губернаторът, заедно с пажа на Графа Изолие. Те търсят навсякъде Графа, а идеята да дойдат тук е на Изолие, който е влюбен отдавна в хубавата си братовчедка Адела. В това време от жилището на мнимия отшелник излизат младите селянки. Губернаторът ги разпитва и веднага разбира, че именно тук ще намери своя липсващ възпитаник и тръгва да го търси. Изолие, който не познава Графа в монашеските дрехи, се обръща към него за помощ – да улесни срещата му с Адела. Той му разказва за своята любов към нея и за плана си да се преоблече като пилигрим и да влезе в замъка. Графът одобрява идеята, но решава сам да се възползва от нея. Графиня Адела излиза от замъка, придружена от своята свита, за да се срещне с „монаха” и да поиска съвет. Той я съветва да се влюби, без да знае, че тя отдавна харесва Изолие – графския паж, но й пречи клетвата, дадена пред брат й. Под предлог, че има да даде още съвети, Граф Ори се опитва да влезе в замъка, но внезапното идване на Настойника му обърква всичко – той го познава и разкрива самоличността му. Идва пратеник с писмо за Адела, в което се съобщава за връщането на кръстоносците от поход. След ден-два те ще бъдат вкъщи. Новината се посреща различно от всички. Адела и приближените й се радват. Графът крои планове как да се вмъкне в замъка в броените часове, които остават. Изолие ревниво се мъчи да предотврати кроежите на Графа, а Губернаторът и графската свита се безпокоят само от забавянето на отпътуването.
Второ действие Графинята и свитата са в зала в замъка. Те бродират. Внезапно започва буря, сред гръмотевиците се чува пеене на пилигрими. Жените се молят за тяхното благополучно спасение от бурята. Адела праща Рагонда да види кои са те, и тя скоро се връща и съобщава, че това са монахини. Адела решава да ги приеме в замъка и вика майката игуменка. Всъщност това не е никой друг, а самият Граф Ори, преоблечен като монахиня. При любезния прием на графиня Адела той благодари за гостоприемството, след това влизат и останалите „калугерки” – това е свитата на Графа, заедно с Рембо и Губернатора. Графинята подканва придворните си дами да дадат храна на „бедните монахини”. Единственото, което липсва е вино, но след малко с радостни възгласи идва Рембо, натоварен с бутилки – той е открил зимника. Веселието започва, прекъсвано само от влизането на любезните домакини, което принуждава „монахините” да скрият бутилките и да заемат молитвени пози. Последните новини донася пристигналият Изолие – кръстоносците ще си пристигнат още тази вечер. Останал насаме с Адела, той изказва своите подозрения, че това са преоблечени хора на Граф Ори, и с позволение на Графинята се скрива в спалнята. Скоро всичко утихва. Чува се как скръцва вратата на „Майката Игуменка” и стъпки, водещи към стаята на Адела. В тъмното Изолие заема мястото на Адела и Графът отправя милувките си към него, вместо към Графинята. Чуват се звуци от тромпет на идващите кръстоносци. В това време в стаята нахлува преоблечената свита на Графа и осветява помещението. Графът е разобличен отново. И докато в общата суматоха всеки търси къде да се скрие, Изолие кавалерски извежда Граф Ори от тайния вход. С музика и песни влизат кръстоносците.
Премиерата на творбата се е състояла на 20 август 1828 година в Париж 
