Пропуски във федералното законодателство на Русия и чиновническа немарливост са сред основните причини за катастрофалните мащаби на пожарите в Сибир. Това казва в интервю за БНР известният руски еколог Александър Колотов, член на Обществения съвет към Министерството на горското стопанство на Красноярския край, засегнат сериозно от горските пожари в страната.
Той съобщи още, че седмици наред местните жители не са били информирани за високите нива на замърсяване на въздуха и че регионалната власт е подценила риска за здравето на хората.
Според законодателни промени от 2015-а година пожарите, попадащи в "зона на контрол", не подлежат на гасене, ако разходите за това надвишават цената на унищожената дървесина. Именно грешната методология за оценка на щетите и икономисването на средства за реакция при пожари са довели до разрастване на огъня, смята Колотов.
"Да, има мониторинг. Към Центъра за борба с горските пожари към Красноярск има карта, на която можем да наблюдаваме ситуацията в режим на реално време и на която са обозначени огнищата и засегнатата площ. Там е посочено и кои пожари според новото законодателство са в т.нар. "зона на контрол" и чието гасене не е задължително. На дневен ред сега стои въпросът, че именно този законодателен акт на Руското министерство на природните ресурси и екологията, който е в сила от 2015-а година, е причината горските пожари да не бъдат изгасени още в начална фаза, а са оставени да се разраснат и така да обхванат, конкретно в района на Красноярск, повече от милион хектара", заяви той в предаването "Преди всички" и добави:
"По последни данни при нас в Красноярския край горят повече от 800 хиляди хектара гора, малко под милион хектара, които бяха в пламъци само преди няколко дни. Това дава основание на експертите, макар и много предпазливо, да говорят за това, че пикът на горските пожари е отминал и те ще намаляват. Въпреки това надеждите на всички са за промяна в прогнозата за времето, защото толкова огромна площ гори в пламъци не може да бъде овладяна с каквито и да е ресурси. Не е по силите на самолети и пожарникари-парашутисти да се справят едновременно с всичките огнища в тайгата. На този етап единствено продължителен пороен дъжд може да се справи с пожарите".
По думите му най-критично е положението в северните части на Красноярския регион - в Евенкия и в района на Долна Приангария. Именно там са най-тежките пожари, където и сега гори тайгата. Операция по гасенето на огъня има в граничната линия, там където непосредствено са застрашени местното население и обектите на промишлеността. "И ако в началото усилията за справяне с огъня бяха концентрирани именно в тази посока, то сега - с включването и на екипи на Министерството на отбраната на Русия, можем да говорим за овладяване на огнищата и постепенното им ограничаване".
На въпрос дали може да се говорим, че е допусната човешка грешка в справянето с огъня, Колотов отговори:
"Да, бяха допуснати грешки. И ако в началото местната власт отказваше да признае вината си, че гасенето на пожарите не е започнало в начална фаза, то сега няколко дни по-късно тази версия беше потвърдена и от следователите, командировани от Москва. Беше извършен обиск в Министерството на горското стопанство на Красноярск и е в ход проверка за допусната чиновническа небрежност, допуснала разрастването на пожарите на толкова огромна площ. Според мен вина за това носи регионалната власт".
Колотов не прогнозира до какво ще доведат тези проверки: "Допускам, че ще има оставки в ресорното министерство, в Центъра за борба с горските пожари и в регионалното управление на Министерството на извънредните ситуации, но това едва ли ще доведе до сериозни последствия и изводи".
Той обясни, че има недоволство сред населението, провокирано от закъснелите мерки на местната власт.
"Именно заради сериозния обществен отзвук от Москва бяха командировани допълнително служители на Министерствата на отбраната и на извънредните ситуации, които да помогнат за справяне с горските пожари. Практически всички градове в Сибир бяха засегнати от стелещия се дим. Хората се възмущават, че не им достига въздух.
В Красноярск въпреки недоволството на хората регионалната власт и надзорните органи твърдяха, че контролните проби на атмосферния въздух са в нормата и няма причини за тревога. В петиция призовах за въвеждането на т.нар режим "черно небе" при неблагоприятни метеорологични условия.
Неглижирането на ситуацията събуди огромно възмущение сред местните жители. Това доведе до недоверие в официалната статистика и в оповестяваните данни от мониторинга на въздуха.
Когато очевидно градът тъне в дим от горските пожари и ти виждаш какво дишаш, управляващите продължаваха да твърдят, че проблем няма, че можем спокойно да си живеем и да излизаме навън и че не е необходимо въвеждането на специални административни мерки. Дори големите промишлени предприятия доброволно ограничиха количествата изхвърляни вредни емисии, за да не допринасят за влошаване на и така тежката ситуация с атмосферния въздух.
Фактът, че не беше въведен режим на неблагоприятни метеорологични условия и нямаше административно решение за ограничаване на работата на най-големите замърсители, са сред сериозните грешки, допусната от регионалната власт".
По думите на Колотов в момента няма готовност да бъде теглена чертата и да се сметне какъв е еквивалентът на последствията в рубли.
"В Русия оценката на щетите от горските пожари, като тези сега в Сибир, се оценяват само от гледна точка на горската промишленост, т.е., количеството дървесина, което е можело да бъде добито от изгорелите участъци, цената при продажба, плюс колко биха стрували възстановителните действия. Според тези сметки горските пожари излизат на държавата много евтино. Но освен директната загуба, която понася горското стопанство, има щетите за животинския свят, никой не говори за това, че в продължение на години гората в този участък на практика престава да съществува, нито за вредите за здравето на хората, които бяха принудени това лято в продължение на седмици да дишат замърсения въздух. Именно заради несъвършенствата в методика на изчисляване на щетите се стигна до фаталната грешка на местната власт, която първоначално изчисли, че гасенето на огъня ще струва повече от изгорялата дървесина".
Според Колотов въпросът за възстановителни дейности на мястото на изгорелите гори в Сибир е много сложен:
"Разбира се, първата мисъл на всички сега е, щом бъде потушен пожарът, да хванат самолета за Сибир и да засаждат нови дървета в тайгата на мястото на унищожените от огъня. Преди дни "Грийнпийс - Русия" излезе със специално обръщение, в което се посочва, че подобни действия ще бъдат недалновидни. Най-сериозни щети са нанесени на северните лесове, които е почти невъзможно да бъдат възстановени с човешка дейност. Изкуствено създадените насаждения оцеляват трудно, защото изискват постоянни грижи. Ако приемем, че доброволци от цялата страна долетят в Сибир, за да засаждат дървета, то те едва ли ще продължат да идват всеки месец, за да се грижат за тях.
"Грийнпийс" препоръчва промяна на системата на възстановяване на горите в Русия, така че лесовъдите да имат ресурса и средствата да се занимават с професионалното горско възстановяване. Най-важният извод сега трябва да бъде промяна на действащото законодателство, защото именно заради несъвършенства на законодателната база пожарите в северните части на Сибир се разрасна до мащаби, в които димът от Сибирския регион достигна други континенти и беше усетен в Аляска и Канада".
Александър Колотов се съгласи с експертите, които казват, че в бъдеще горските пожари ще стават все повече. Според него причините за това са глобалната промяна на климата и покачването на температурите на планетата всяка година. "Това ще води след себе си увеличаване на количеството на горските пожари и на тяхната интензивност. Трябва да се адаптираме към тези промени и да не допускаме горските пожари да придобиват катастрофалните размери, като тези в Сибир", каза в заключение руският еколог.
Интервюто на Валерия Николова с Александър Колотов можете да чуете от звуковия файл.
