Професионалните анализатори, до които се допитва ЕЦБ, понижиха своите прогнози за инфлацията в еврозоната за тази и за следващите две години, съобщава "Уолстрийт джърнъл", цитирайки публикувано в петък на сайта на Европейската централна банка последно тримесечно проучване сред водещи външни експерти.
Според последното тримесечно проучване сред 52 професионални анализатори проведено между 1-в и 5-и юли, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка, инфлацията в еврозоната (хармонизираният индекс на потребителските цени HICP) се очаква да нарасне с 1,3% през тази, с 1,4% през 2020-а и с 1,5% през 2021-а година, като всичките тези прогнози са занижени с 0,1% спрямо предходното проучване, проведено през април.
Намалена е и прогнозата за дългосрочната инфлация в еврозоната до 1,7% от 1,8% през април.
Данните допълнително подчертават предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ при опитите ѝ да върне инфлацията в еврозоната към средносрочното целево ниво от малко под 2 на сто.
Резултати от това проучване могат да убедят служителите на ЕЦБ да предприемат нови стимулиращи мерки на следващото редовно заседание през септември.
На срещата в четвъртък централната банка запази лихвите ставки без промяна и сигнализира, че може да ги понижи до средата на следващата години, като в същото време бъдат разгледани различни опции, насочени към повишаване на устойчиво ниската инфлация, включително и възможността за нова програма за покупка на активи.
"Виждаме значителна част от инфлационните очаквания да се придвижват към по-ниски нива на инфлация", посочи шефът на ЕЦБ Марио Драги след края на вчерашното заседание. "Ние не харесваме това. И поради това сме решени да действаме", допълни той.
Анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори също така очакват, че БВП на еврозоната ще нарасне през тази година с 1,2% (без промяна спрямо април), с 1,3% през 2020-а година (под предишна прогноза за повишение с 1,4%) и с 1,4% през 2021-а година (без промяна спрямо предходния тримесечен доклад). Дългосрочна прогноза (до 2023-а година) за икономическата експанзия беше потвърдена в 1,4%.
Респондентите на проучването посочват, че "има риск за по-бавен икономически растеж в еврозоната и риск, че външната среда може да се окаже по-дезинфлационна, отколкото сега“, заяви ЕЦБ.
Балансът на рисковете по отношение на прогнозите за растежа на реалния БВП остава в посока надолу, като рисковете отново са свързани с евентуална по-нататъшна ескалация на търговския конфликт между Съединените щати и Китай, негативното въздействие от потенциален "твърд" Брекзит (Брекзит без сделка) и очевидното икономическо забавяне в Китай, което се оказва по-силно от очакваното и рискува да прелее в други бързо развиващи се икономики.
На пресконференция в четвъртък след края на редовното заседание, Марио Драги определи резултатите от това проучване сред професионалните анализатори като важна причина за действие.
Единствен "светъл лъч" в оповестеното днес проучване са понижените прогнози за нивото на безработица в еврозоната през 2019-а година до 7,6% (от 7,8% през април), до 7,4% от 7,6% през 2020-а и до 73,% от 7,5% през 2021-а година. В същото време анкетираните анализатори намалиха и очакванията за нивото на безработица в дългосрочен план (до 2023-а година) до 7,3% от 7,4% при априлското проучване.
Прогнози на анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори