През 2014 г. традиционната за Германия и Австрия система на „шпитценкандидат“, т.е., на издигнат преди вота кандидат за лидерския пост, успя да си проправи път благодарение на уклончиво формулирания чл. 17 от Лисабонския договор. Пет години по-късно се оказа, че шпитценкандидатската формула е препъни камък.
Жан-Клод Юнкер е прав за едно - неговият избор през 2014 г. се случи наистина бързо. Тогава Европейският парламент успя да се наложи над немалка част от лидерите на Евросъюза, а в негова полза се оказа сключената сравнително бързо сделка между двете големи партии - консерватори и социалисти - и подкрепата на либералите. Този път обаче и две срещи на върха не бяха достатъчни на европейските лидери и си насрочиха трета. Всички говорят за провал.
„Моля? Това го твърдите вие“ - така отговори два часа след полунощ видимо свежо изглеждащият френски президент Еманюел Макрон на репортерските въпроси защо се е провалила срещата на върха. И побърза да поясни:
„Не смятам, че срещата е провал, защото имах ясна позиция за номинациите от самото начало. Трябват ни хора, които имат умения и споделят амбициите ни, които имат доверието да го направят“.
Очевидно за Еманюел Макрон водещият кандидат на спечелилата изборите Европейска народна партия Манфред Вебер не отговаря на представите му за председател на Еврокомисията. За френския президент по-важно е наследникът на Жан-Клод Юнкер да има подкрепата на Европейския съвет, а в най-добрия случай и на Европейския парламент. Това обаче съвсем не означава, че следващият председател на Комисията задължително трябва да е един от тримата водещи кандидати на трите най-големи формации. Това призна и германският канцлер Ангела Меркел, при това не с типичния за нея витиеват изказ:
„Приемам резултата от сондажите на Доналд Туск, че нито един от кандидатите не събира мнозинство сред лидерите и към момента не виждам начин това да се промени“.
За всички е ясно, че без споразумение между Меркел и Макрон възелът около лидерските постове в Брюксел няма да се развърже. Макрон вижда себе си като носител на нова Европа, а Меркел - като представител ако не на миналото, то поне на статуквото. А Меркел смята, че Макрон е склонен към прибързани решения. И така двамата продължават да играят покер на високо ниво.
Макрон дори си позволи да подхвърли, че би подкрепил самата Меркел за шеф на Еврокомисията. Канцлерът не му остана длъжна:
„Отговорът ми все още е не, но бих искала да допълня и един коментар. Този въпрос ми се задава все по-често и съм натъжена, че очевидно думите ми, които многократно повторих, не се приемат на сериозно“.
Не покер обаче искат да гледат европейците. Впечатляващо високата избирателна активност на изборите през май издигна парламента, единствената пряко избирана европейска институция, на друго, по-високо ниво. Това, на което сега ставаме свидетели, е борба за влияние между парламента и съвета, между избраниците на европейците и техните премиери и президенти.
А очертаващата се сделка за ръководните постове само ще налее още вода в мелниците на евроскептиците. Те и без това смятат ЕС за откъснал се от масите елит, който живее в собствена вселена.
След като стана ясно, че фаворитът на ЕНП Манфред Вебер може да бъде сменен с друг, в публичното пространство започнаха да се появяват още имена, сред които и това на бившия български еврокомисар Кристалина Георгиева. Премиерът Бойко Борисов, който участва в срещата на евролидерите, коментира, че в момента всички кандидати са с еднакво малки шансове и всякакви прогнози към този момент биха звучали несериозно:
„Продължават - на български пазарлъците, а на европейски – консултациите“.
Системата - водещ кандидат, не е автоматична, заяви близък до президента Макрон съветник, като по този начин разсея всякакви съмнения, че Франция ще подкрепи някой от тях.
Нито един от водещите трима кандидати – на ЕНП, ПЕС и Либералите, няма как да претендира убедително за поста, отбеляза премиерът на Люксембург.
Тези изборни резултати ни поставят в ситуация, в която всякакви договорки са възможни.