Светла Иванова още от дете посяга към таблетките, после използва хероина. След продължителна употреба на наркотици преминава към програма за лечение с метадон. Установява, че е бременна и ражда здраво дете. Силата да се грижи за детето си ѝ помага да прекъсне употребата на наркотици. Учи психология и работи в Съвета по наркотични вещества за превантивна работа с деца и младежи.
„Практиката беше - пиеш си метадона, излизаш от сградата на Национален център по наркомании и отсреща бяха дилърите и си взимаш хероина, т.е. не правиш нищо. Една сутрин аз незнайно защо, незнайно за самата мен реших, че няма да взема хероин, ще пия само метадон. И след известно време, не мога да кажа колко, се оказа, че аз съм бременна и то напреднала бременност, която няма как да бъде прекъсната.“
Сблъсква се с трудността да отглежда дете, но започва да пие алкохол.
„Едно от нещата, които много ми е помогнало в този период са моите близки, тъй като въпреки всичко, което правех със себе си те не ме отхвърлиха, те ме приеха такава, каквато съм.“
„Все пак майчинският инстинкт си е казал думата. Смея да твърдя, че много добре се грижех за детето си. Справях се, въпреки всичко. Живеех един двойнствен живот. Имаше една Светла, която беше много добра майка - грижовна, любяща, всеотдайна, и паралелно с нея съществуваше една друга Светла, която правеше едни неща тайно от всички и се убиваше всеки Божи ден. Това е най-страшното при една зависимост, че неминуемо почти винаги идва този момент, в който започваш да изпитваш невероятно чувство за вина, угризения. Още повече на фона тия любящи хора покрай мене, семейството ми. Аз се мразех, защото те даваха всичко от себе си. Те не ме обиждаха, а аз какво правех, как им се отблагодарявах за всичко това… Продължавах да водя същия начин на живот, тайно да харча пари от пенсията на детето си, защото нейния баща почина и тя получава наследствена пенсия - за наркотици, вместо да се грижа за детето си.“
Търсела е различни методи на лечение от зависимостта от наркотиците.
„Състоянието на абстиненция… не можех да стана буквално да отида до тоалетната. Почти са ми безпаметни тези дни. Това, което е ясно в съзнанието ми е майка ми безсилна и отчаяна около мен и моето детенце, което разплакано ми каза: „Мамо не искам да умираш“. За първи път си дадох сметка, сякаш се погледнах през нейните очи какво представлявам, каква е гледката. Видях се, но видях една болна, изстрадала самотна жена и умираща. Интересното е, че този път не я намразих, а я видях. Стана ми мъчно за нея, стана ми мъчно за самата мен и както неведнъж съм казвала, може би за първи път от много години за първи път изпитах нещо като обич към себе си. След няколко дена, когато премина този период, тялото ми възстанови своите сили, изчисти се от отровите, аз се събудих изпълнена с много енергия. Чувствах се изключително добре.“
„Отидох, направих си изследванията - чисти от употреба на наркотици, кандидатствах за лечение. Интересното в случая е, че завръщайки се от София, понеже там се правеше изследването, първото място, където отидох, пристигайки в Габрово, беше да отида при дилъра си. Само че този път не отидох да си купя поредната доза, а исках да му кажа, че от този момент, аз няма да му бъда клиент. До такава степен се влюбих в този живот, който виждах, в детето си, в себе си. Аз харесах себе си."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
