Божидар е от София, на 34 години. В момента лекува наркотична зависимост в болницата в Суходол. Започва с дрогата на 12 години – първо с трева, но бързо преминава на хероин. В началото се снабдява с дозите от наркоман в квартала, където живее. В началото няма затруднения с парите.
„В началото бях добър ученик, но след това всичко отиде по дяволите. Прекъснах да уча, после пак се записах, след това пак прекъснах. Средно образование завърших на 24 години във вечерно училище. Родителите ми дълго време не знаеха, че взимам наркотици. Разбраха две години по-късно, когато започнах венозно. Просто започнаха да ми виждат ръцете. Първоначално бяха разстроени, караха ми се, дебнехме се. На 18 години ме вкараха в комуна".
В периода на наркозависимост Божидар постоянно мислел схеми как да се сдобива с пари, започнал и кражби, работил различни неща, докато бил в ремисии, но покрай наркотиците и „работата заминаваше на кино“.
Подобна програма, на тази в Суходол, Божидар е карал в националния център в София. Живеел вкъщи и ходел на групите. Изкарал програмата за 5 месеца и се изчистил за 4 години. Тогава успял да създаде връзка, от която има дете, на 8 години, което не познава.
„В края на тези 4 години в един момент забравих, че имам проблем с наркотиците. Реших един ден да си взема, ей така, за доброто старо време. Взех си и това ми беше достатъчно. Има една приказка – един път е прекалено много, хиляда пъти са твърде малко. Взимаш един път и пак си на влака, пак започваш. В момента със семейството ми са в добри отношения, те виждат промяна, майка ми е по-спокойна“.
Божидар не би казал, че има за нещо, за което да съжалява:
„Сигурен съм в себе си, че ще остана чист. Минах през ада. Целият период на употреба, на лъжи, е нещо фалшиво, това не е живот, а гадно съществуване. Не мога да приема, че съм роден за това – да съм наркоман, да робувам на едно прахче. Приемам всичко това за урок, да, по трудния начин. Човек, откаже ли се от наркотиците, за мен би могъл да постигне всичко в живота. Това не е борба само срещу самото вещество, това си е вътрешна борба“.
Божидар признава, че на собственото си дете би разказал всичко, не би му спестил нищо:
„Бих му споделил целия си опит, за да разбере, че това не е нещо хубаво. Че тези два часа, в които ще се чувства добре в началото, не си заслужават. Това е самоубийство“.
Мечтите на Божидар са за дом и семейство.
„Мечтая да си видя детето. Сестра ми да е горда с мен, аз имам малка сестра. Искам да си създам собствен живот“.
Разговора с Божидар можете да чуете в звуковия файл.
