6
Пясъкът на времето за съществуване на „Инженерна работилница - Цех 300“ в София вече изтича. Преди постройката да бъде разглобена, консервирана и преместена (каквото е намерението на сегашните ѝ собственици), две момичета с артистичен поглед върху старите сгради направиха фотосесия в нея.
Петя Петкова, фотограф, и Доника Боримечкова, фотомодел, са двете половини на проект Human Power (Силата на човека). Те запечатват „на лента“ човека на фона на разпадащи се стари, но ценни заради архитектурната си уникалност и значимост здания.
„Инженерна работилница - Цех 300“ е проектирана и построена през 1907 г. по проект на арх. Никола Лазаров (историческа справка за сградата виж по-долу – бел. автора).
„Тази сграда ни привлече със своята уникалност, защото има конструкцията на Айфеловата кула, и с това, че скоро няма да съществува. Искаме да я оставим в спомена на хората, показвайки им я такава, каквато ние я възприемаме“, споделят Петя и Доника и допълват, че за снимките са получили пълна подкрепа от собствениците.
Human Power са озаглавили поредицата фотографии от Цех 300 „Човекът в търсене на устрем“. Идеята е заимствана от книгата на Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“. Австрийският невролог и психиатър е оцелял от Аушвиц, създател е на логотерапията. В книгата му се разказва как хората в концлагерите успяват да намерят смисъл в много малки (на пръв поглед) неща и успяват да продължат напред, без да губят желание за живот.
„Ние хората непрекъснато се закачаме за нещо, за да продължим да живеем, да търсим и да оставяме след себе си следи за следващите поколения, които правят същото за тези след тях…“, обяснява Доника, която по професия е психолог.
Снимките на „Човекът в търсене на устрем“ са продължили около два часа. Това е пета поред сесия на Human Power. С нея двете момичета продължават идеята си - да показват места, които са използвани години наред, но вече не са нужни, историята им е приключила и на тяхно място идва нещо ново, полезно и красиво. Просто защото това е естественият ход на живота. В същото време Доника и Петя искат да докажат, че дори в едно разрушаващо се място можеш да си намериш усмивката и да видиш нещо красиво.
Цветът на фотосесията е лилаво. Първоначално идеята за тема е била - „Клетниците“, но впоследствие се е променила в авиаторска посока и в „търсенето на простор“.
Наскоро Human Power са кандидатствали за финансиране пред национален фонд „Култура“. Те са представили проект за заснемане на 13 обекта в страната. Не са получили одобрение. Но това не ги демотивира.
„Желанието ни беше да спечелим пари, с които да закупим високоскоростна кинокамера за сесиите - с нея снимаш, виждаш един статичен образ, но всъщност образът се движи бавно и отнема известно време да установиш, че той не е снимка, а нещо, което се движи. Препратката е към сградите – те се рушат бавно, минаваме всеки ден покрай тях, не им обръщаме внимание, но те изчезват пред погледите ни незабележимо. Въпреки отказа на фонд „Култура“ ще продължим да снимаме, защото ни харесва това, което правим, защото е хубаво хората да виждат нещо красиво“, признават Доника и Петя.
Следващите обекти, които ще влязат във фокуса на Human Power, са Захарна фабрика, Царското казино, Железопътният завод, много искат да направят и фотосесия в изоставено училище или в изоставена детска градина.
Идеята за Инженерна работилница е на ген. Георги Вазов (брат на народния поет Иван Вазов), който е бил началник на Инженерните войски през периода 1904–1909 г., пише на сайта на Регионалния исторически музей на София. Предложението за изграждане на съоръжението е направено от военния министър ген. Михаил Савов. Княз Фердинанд І с указ постановява построяването на Военно-инженерна работилница със склад. Началото на строежа започва през 1907 г. върху терен, отпуснат от Столичната община. Той се намира на около 300 метра от Руския паметник на Княжеското шосе. Основните функции на работилницата са да поправя инженерния инструментариум и техническото имуществото на всички войскови части на българската армия; да подготвя технически персонал и работници специалисти за работилниците в частите. Предприятието непрекъснато се разраства. По време на военните действия в него се ремонтират фронтовите автомобили. В началото на 1913 г. в него се създават първите самолетни бомби, които се използват от българските авиатори при обсадата на Одрин. През годините Инженерната работилница непрекъснато променя името си: Военна фабрика – Инженерен отдел, Военно-инженерна свързочна фабрика, Завод 12, „Средец”. След 1989 г. завод „Средец” е приватизиран, техниката и машините са нарязани и продадени за скраб. В последните години сградният фонд е изцяло разрушен. В момента се подготвя огромна площадка за строителството на грандиозен бизнес център.
