Шествие, водосвет и речи за 24 май в София

Цяла България чества Денят на славянската писменост и българската просвета и култура. На този ден отдаваме почит към делото на светите братя Кирил и Методий, създали нашата азбука.

Празничната програма започна с молебен, отслужен от българския патриарх Неофит в катедралата „Свети Александър Невски“. Традиционното празнично шествие в София по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост тръгна от сградата на президентството. В него се включиха много ученици, родители, учители и членове на изпълнителната и законодателната власт, духовници, президентът и вицепрезидентът Румен Радев и Илияна Йотова, генералният секретар на ЮНЕСКО Одри Азуле, политици, академичният състав на Алма матер, учени от БАН и др.

Шествието завърши пред Паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека. Там се проведе и тържествената церемония по случай 24 май.

Под звуците на химна на българската просвета „Върви народе, възродени“ тържествената церемония в прослава на просветителското дело на Светите равноапостоли Кирил и Методий събра стотици българи пред паметника на славянските първоучители пред Народната библиотека.

Събралото се множество отдаде своята признателност към солунските братя заради делото им, останало в българската история, което е прославило страната ни и е дало големият принос за световното развитие на културата в целият свят.

Тържествената церемония започна с отслужването на водосвет от духовници на БПЦ. Сред официалните гости на събитието бяха президентът Румен Радев, генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле.

Кметът на столицата Йорданка Фандъкова, която произнесе приветствие пред събралото се множество, призова родителите да отделят повече време и внимание на децата си, да ги научат да търсят хартиените съкровищници, както тя нарече книгите, защото в тях е смисълът, по думите на кмета, това е магията, която ни дава всичко наготово.

Президентът Румен Радев  отбеляза в своето слово, че езикът е спасението от робството и отчаянието.

„С днешната все по напредваща глобализация всяка година угасват езиците, а с тях чезнат културите, всяка осакатена и забравена дума отнема не само от националната, но и от световната съкровищница. Затова ние, българите, сме призвани да пазим нашият език, защото нашата българска кирилица не е достояние единствено на българския народ. Тя е нашият най-ценен дар към световното културно наследство“.