Забавянето на икономиката на еврозоната може да се окаже временно, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за агенция Market News International, дадено на 17-и май и цитирано в сайта на БНБ. Г-н Радев, който от назначението му през 2015-а година е член на Генералния съвет на Европейската централна банка, обаче допълни, че съвсем не е сигурно дали Европа ще излезе от сегашния временен застой през втората половина на 2019-а година.
"Икономиката на еврозоната надмина очакванията на много икономисти през първото тримесечие на годината. Все още предстои, обаче, да видим какви ще бъдат темпът и посоката на развитие на икономиката през следващите месеци и тримесечия", посочи Димитър Радев, визирайки продължаващото напрежение в световните търговски отношения и "политическите събития" в Европа.
"Последните данни може да се тълкуват като признак, че забавянето на икономическата активност в региона може да е временно", каза той в отговор на въпроси на Market News International (MNI), подадени по електронната поща.
Запитан дали слабият икономически растеж на еврозоната е форма на "японски сценарий", той отговори: "Като наблюдаваме продължителни периоди на забавен растеж, много ниски лихвени проценти и застаряващо население в Европа, наистина идват на ум сравнения с предходни исторически епизоди и други икономики".
"Ответните реакции на политиката могат да са ефективни само, доколкото са насочени към структурни области като образованието, пазара на труда и пенсионните реформи. Фокусът трябва да остане ясен: стимулиране на производителността и конкурентоспособността", посочва шефът на БНБ, добавяйки, че фискалните политики трябва да са по-силно ориентирани към икономическия растеж.
"Това не означава непременно увеличение на разходите. Още повече, че по-големите разходи ще имат отрицателен ефект в държави без пространство за фискално маневриране", отбеляза г-н Радев.
Управителят на БНБ бе внимателен в своята оценка на неотдавнашните призиви за преразглеждане на стратегията на паричната политика на ЕЦБ. Той изрази предпазливост също и в отговор на предложенията, че институцията трябва да понижи заложената си средносрочна цел за темп на инфлация от малко под 2% до около 1%.
"Може би има основания да започне да се мисли дали трябва да се разгледа възможността за промяна", отбеляза той, но добави: "Каквото и решение да приеме ЕЦБ в това отношение (ако бъде взето такова), то следва да бъде под формата на добре комуникиран процес. Не мога да не се съглася напълно с неотдавнашния коментар на Петер Прат (главения икономист на ЕЦБ), който предупреди, че такива публични изявления могат да бъдат изтълкувани неправилно и дори да бъдат приети като признание от страна на ЕЦБ за неуспешно изпълнение на нейния манда, което не е вярно".
ЕЦБ разполага с "голям брой инструменти" в случай на сериозен икономически спад, каза Димитър Радев, като добави: "Вратата за покупки на финансови активи не е затворена (програмата, известна като "количествени улеснения"), както и не съществува заложено в правило ограничение за промяна на ставките като тези по улесненията с постоянен достъп или редовните операции на открития пазар (основните лихвени ставки на ЕЦБ)".
"Знаем, че може да има различни степени на подкрепа в рамките на Управителния съвет за определени особено нестандартни мерки, ако такива бъдат разглеждани. Следователно също така е вярно, че ефективността на арсенала на ЕЦБ в крайна сметка зависи от решимостта и ръководството й, а не от разнообразието или мащаба на използваните инструменти", смята управителят на БНБ.
Неутрализирането на негативните ефекти от отрицателните лихвени проценти е основна тема на дискусии от март, когато изказването на председателя на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт доведе до предположението, че той обмисля въвеждането на диференциран лихвен процент по депозити, държани в централната банка, напомня агенция MNI.
В тази връзка Димитър Радев заяви: "Има основателни аргументи за притеснения от много ниските или отрицателни лихвени проценти, особено ако те остават на тези нива. Банките може да бъдат по-слабо мотивирани да подобряват ефективността поради ниските им разходи за финансиране. Същевременно активите в балансите им може да ерозират и са изложени на бъдещ обрат в цикъла, и този риск трябва да бъде адекватно оценен".
Агенция Market News International напомня, че България, която се присъедини към Европейския съюз през 2007-а година, вече отговаря на ключови критерии за приемане на еврото, а националната парична единица на страната (българския лев) се очаква да се присъедини към Валутния механизъм II на ЕС по-късно тази година.
Въпреки това България е малко вероятно да влезе във Единния валутен съюз по-рано от средата на 2022-а година, заяви през януари Валдис Домбровскис, заместник–председател на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото.
Шефът на БНБ се съгласи, че остават някои пречки за това присъединяване. "Трябва да ускорим процеса на реална конвергенция", каза той и допълни: "Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или монетарни. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за управление на публичните финанси е образцова, както показват резултатите, в някои други институции са необходими съществени подобрения".
В България обществената и политическата подкрепа за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция "остава над средните нива за ЕС, въпреки, и навярно донякъде поради, развитието на текущата ситуация", отбеляза г-н Радев.
"Това вече става по-скоро рационален, а не емоционален избор и това е добра новина", посочи в заключение управителят на БНБ.
