Енергията на прохождащата млада държава е насочена към създаване на институции и закони, а свободните граждани се впускат в политиката и предприемачеството. Читалищата остават на заден план за повече от десетилетие. За някои от тях кризата започва още по-рано – по време на подготовката и избухването на Априлското въстание, защото тъкмо най-просветените и будни българи, които създават читалищата, са и радетелите за национално освобождение и изграждане на българска държава. След погрома на въстанието много от тях загиват, други емигрират или са заточени.
В началото на ХХ век новосъздадената държавна машина „бавно и със скърцане“, но вече се движи. Постепенно читалищата отново излизат на сцената, откликвайки на потребностите на обществото.
С дарения на родолюбиви българи се строят читалищни сгради, много от които продължават да служат на хората и да красят градските центрове с прекрасната си архитектура. Създава се съюз на читалищата. Скоро след това обаче започват войните – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна, за страната настъпват тежки години, читалищата отново притихват, но като птицата Феникс, изобразена на устава на тревненското читалище „Трудолюбие“, съставен от Петко Славейков, те отново се възземат и с нови хора и нови идеи продължават службата си.
Разказват Елена Насърова, секретар на читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово, Александър Милушев, секретар на читалище „Заря“ в Хасково, доц. Георги Граматиков, Илия Сираков, председател на читалище „Петко Славейков“ в Трявна, Лалка Кантимирова, секретар на читалище „20 април 1876“ в Клисура и Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища.