В сградата, където преди 140 години е приет първият ни основен закон, пред конституционните съдии приветствия ще отправят президентът Румен Радев и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Доклад за 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция ще представи конституционният съдия Атанас Семов. Гост на заседанието ще бъде Джани Букикио, председател на Венецианската комисия към Съвета на Европа. По-рано през деня Букикио ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет“.

Честванията днес включват и научна конференция, а историкът проф. Милко Палангурски ще представи монографията си „Бащите на Търновската конституция“.

В музей „Възраждане и Учредително събрание“ председателят на парламента Цвета Караянчева ще открие изложбата „Учредителите. Търново и българската държавност“. В нея, освен лични вещи на първите ни законотворци, посетителите ще могат да видят оригинала на Търновската конституция и архиерейската корона на Видинския митрополит и български екзарх Антим I, който е бил председател на Учредителното събрание.

Президентът Румен Радев тази вечер да връчи почетен знак на читалище „Надежда“ по случай 150-ата годишнина на културната институция.

Утре в залата на Учредителното събрание е тържественото заседание на 44-то Народно събрание.

Денят на Търновската конституция да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици и сформираха инициативен комитет.

Историкът проф. Милко Палангурски е сред най-добрите изследователи на Търновската конституция. „Конституцията е обществен договор, в който всеки от нас има своето място“, коментира проф. Палангурски и поясни, че не е толкова важно 16 април да стане официален празник, а да се превърне в празник на преобразяването на българина в модерен човек:

„Това нещо, ако българинът не го проумее, че от средновековно мислещ човек е станал гражданин именно с конституционното устройство преди 140 години, той никога няма да бъда гражданин и на Европа, и на света. Ще си остане един провинциален, дълбоко консервиран, немислещ човек, който няма нищо общо с гражданите. Гражданинът има права, има и задължения, той е активен, участва в развитието на общността. Ако след 140 години продължаваме да си задаваме въпроса „Ние граждани ли сме?“ - или сме изпреварили историята, или сме минали регресивно назад към античността“.

Приемането на Търновската конституция отваря не нова страница, а цял нов том в българската история, коментира историкът проф. Пламен Павлов:

„Най-важното е, че държавата възкръсва, а вече конституцията е нейното учредяване в правния смисъл на думата и от гледна точка и на ценностната система на модерните хора в XIX век и в XXI век в не по-малка степен. В много държавни денят на конституцията е национален празник. Ние предлагаме да бъде официален празник, тъй като това е един акт, който има магистрални последици, включително и до наше време“.

Разделението на властите е една от важните промени, които въвежда Търновската конституция, и които са важни и днес, посочи юристът Венцислав Спирдонов, председател на Великотърновския общински съвет:

„Разбирам от днешна гледна точка колко важна и модерна е била тази конституция, колко е важно разделението на властите. Ако се вникне много добре в това разделение на властите, ще видим, че всяко добро управление се основава на разделението на властите и на правата на гражданите, които се дават с тази конституция. На всички млади хора бих пожелал да се борят за правата си“. 

Именно гражданските права правят Търновската конституция, приета преди 140 години, модерна, колкото е и сегашният ни основен закон, коментира историкът проф. Милко Палангурски:

„Ако погледнете правата, свободите и задълженията на гражданите, описани в Търновската конституция и в сегашната, то няма разлика. Разликата е само в граматиката, конструкцията и броя на членовете. Иначе всички ония основни принципи, които са провъзгласени от Великата харта за правата на човека от Френската революция и Американската конституция преди 200 години, ги има.

Ние сме взели онова, което съществува в най-добрия му вид преди 140 години. Загубихме го през 30-е и 40-е  години на миналия век, възстановихме го в края на 80-е на миналия век. Не мисля, че нямаме правото да се наричаме граждани на света. Това, че не го чувстваме, си е вече наш проблем“.

През 1879 година, когато в Търново се е провело Учредителното събрание и е приета Търновската конституция, целият град е бил обзет от патриотичен дух. Заседанията са били съпътствани от редица прояви като концерти, а депутатите са гледали първото модно ревю, разказва директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов. Препратки към съвременния парламентаризъм от онова забележително време могат да се намерят в изобилие, особено за издръжката и дисциплината, разказва Иван Църов:

„Официално в пресата е било публикувано, че 15 франка е била дневната разкладка за прехраната и нощувката на всеки един от тези 231 депутати. Много ми харесва един конкретен момент, той е по-скоро битовизъм, където един от учредителите е написал собственоръчно бележка, прошение до председателя на Учредителното събрание  - ако може да го освободи за три деня от заседанията, за да заведе щерка си на дофтур в Русчука“.

Приемането на Търновската конституция е важно за развитието на българската адвокатура, коментира Йордан Цветанов, председателя на Управителен съвет на фондация „Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“:

„Извършеното от бащите на българската конституция е важна част, в която са адвокатите. Това е актуално и днес. При приемането на Търновската конституция са съчетани националният интерес и българските традиции с модерните европейски ценности. Достатъчно е да кажа, че в ковчега на дядо Цеко Войвода до християнския кръст, по негово желание, слагат екземпляр от конституцията. Пожелавам на колегите да са отговорни, да са вдъхновени и да работят за утвърждаване на България като правова държава“.

Фактите около Учредителното събрание и приемането на първия ни най-важен закон не са достатъчно осветлени извън рамките на професионалната среда на юристите и историците. „Датата 16 април не е достатъчно популярна на фона на другите значими събития, които се изучават в детайли и са признати от обществото ни“, посочи Георги Чемширов, председател на Административния съд във Велико Търново:

„Когато се приема конституцията, всички гласуват за нея, всички подписват учредителния акт, независимо от това колко са били против определени нейни текстове, определени институти, които се въвеждат в новата българска държава, и от споровете и битките, които са прераствали във физически стълкновения помежду им. Ето това е един пример, който трябва да се знае и да се говори. Една стара японска поговорка казва, че не материалните неща носят щастие, а съзнанието за постигната цел. Това искам да съпътства колегите - съзнанието за постигната цел.“ 

С решение на Народеното събрание Велико Търново получи статут на историческа и духовна столица на България, какъвто му дават и законотворците преди 140 години по предложение на Драган Цанков, когато в Търново се взема решението София да бъде новата правителствена българска столица, припомни историкът проф. Пламен Павлов: „Всички важни, конституционни, държавни актове в България са извършвани в името на Търновската конституция и народа и то във Велико Търново – не само учредяването на държавата и нейния парламентарен модел става тука, но и признаването на Съединението е извършено тук. Разбира се, обявяването на Независимостта съвсем не случайно е извършено тук. Така че ние сме в дълг пред традицията, която са ни завещали нашите деди“.

Даването на статут за историческа и духовна столица не бива да остава само една почетна титла, а и да вменява някакви функции, посочи проф. Пламен Павлов и поясни, че този статут трябва да има разписани ясни цели - дали ще е по отношение на опазване на историческите и културните паметници, или за вземане на самостоятелни решения, но да бъде определено точно и ясно.

В България съществува хиперцентрализъм, който остава, въпреки 30-годишния демократичен модел. Определяното на Велико Търново за историческа и духовна столица е един от пътищата да се излезе от него, коментира проф. Павлов.

“Утрешната дата е много тържествена. Аз неведнъж съм писал, че приемането на Търновската конституция е естествения празник за България, а не тази малко измислена дата 3-ти март, когато не се е случило нищо, което има връзка със съвременната ни държава, каза пред БНР проф. Ивайло Дичев и допълни:

“Това е моментът, в който се учредява нашата държавност, нашите институции“.

Търновската конституция е изключително прогресивна за времето си. Много по-напредничава е като държавно устройство от това, което съществува по това време в Русия. Заета е от най-напредничави образци, каза още той.