Професионалните анализатори, до които се допитва ЕЦБ, понижиха своите прогнози за растежа на икономиката и на инфлацията в еврозоната през настоящата и следващата година, съобщава "Уолстрийт джърнъл", цитирайки публикуваното в четвъртък на сайта на Европейската централна банка последно тримесечно проучване сред водещи външни експерти.
Докладът идва само ден, след като ЕЦБ отбеляза, че забавянето на европейската икономика ще продължи и през настоящата година, като шефът на банката Марио Драги сигнализира, че могат да бъдат предприети свежи мерки за стимулиране на растежа, ако това е необходимо.
Според ново тримесечно проучване сред 58 професионални анализатори проведено между 18-и и 22-ри март, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка, БВП на еврозоната се очаква да нарасне с едва 1,2% през тази и с 1,4% през следващата година, което е под предишните прогнози (от януари 2019-а) за растеж от 1,5% през 2019-а и през 2020-а година. За 2021-а година се очаква повишение на БВП от 1,4% (без промяна спрямо предходната оценка), като в същото време е намалена и дългосрочна прогноза (до 2023-а година) до експанзия с 1,4 спрямо януарска дългосрочна прогноза за растеж с 1,5%.
Това представлява трета поредна низходяща ревизия на прогнозите на професионалните анализатори, до които се допитва ЕЦБ, като те посочват като причини за занижените оценки "по-слабите от очакваното резултати през втората половина на 2018-а година, което означава и по-слаб икономически импулс през 2019-а година, както и по-ниското външно търсене, което натежава върху търговията и инвестициите".
Рисковете за новите прогнози за реалния икономически растеж остават в посока надолу (за още по-слабо от очакваното повишение на БВП), като редица от респондентите, участвали в проучването на ЕЦБ, цитират в най-голяма степен рисковете, свързани с потенциалното негативно влияние от евентуален "твърд" Брекзит.
Мнозина от тях продължават да отчитат и възможността от по-нататъшна ескалация на търговския конфликт между САЩ и Китай и опасността видимото икономическия забавяне в Китай да се окаже по-значимо от очакваното, което да се отрази негативно и на други развиващи се икономики.
Някои от участниците в проучването също така виждат риск, че европейската автомобилна индустрия може и да не се възстанови напълно от неотдавнашния си спад, както е заложено в новите макроикономически прогнози.
Професионалните анализатори намалиха отново и прогнозите си за инфлацията в еврозоната (за хармонизирания HICP индекс) през настоящата година до 1,4% (от 1,5% през януари), до 1,5% през 2020-а година (от 1,6%) и до 1,6% през 2021-а (от 1,7% според предходното аналогично проучване на ЕЦБ). Те обаче продължават да залагат на оценката за дългосрочната инфлация от 1,8%.
"Много от анкетирани анализатори определиха по-слабите перспективи за икономическия растеж, както и изненадващите понижения на инфлацията през януари и февруари като фактори, водещи до понижаване на инфлационните им оценки въпреки по-високата цена на петрола", се посочва в доклада на ЕЦБ.
Анкетираните от ЕЦБ професионалните анализатори запазиха прогнозата си за ниво на безработица от 7,8% през 2019-а година, последвано от понижение до 7,6% през 2020-а и до 7,5% през 2021-а година. Според дългосрочната прогноза, безработица ще стабилизира към 2023-а година на ниво от 7,4% (под януарска оценка за ниво от 7,5%).
Макроикономически прогнози на анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори
