Румъния може да възприеме идеята за влизане във валутен борд, подобно на България, което означава фиксиране на местната валута към еврото, но това може да стане факт само след сериозна девалвация на румънската лея, което би тласнало валутния курс към нива между 7 и 8 леи за едно евро, заяви в понеделник управителят на Централната банка на страната Мугур Исъреску, съобщава сайтът romania-insider.com.
Той обаче поясни, че подобни екстремни политики се прилагат само при наличието на криза.
Мугур Исъреску коментира тази идея, която беше предложена от председателя на Камарата на депутатите в румънския парламент и лидер на управляващата Социалдемократическа партия (СДП) - Ливиу Драгня, който преди време отбеляза, че България е положителен пример в това отношение. България обвърза своята валута (български лев) с еврото след икономическа криза през 1997-1998 и неотдавна заяви желанието си да се присъедини към еврозоната през 2022-а година - поне две години по-рано, отколкото Румъния. Ливиу Драгня обаче се оплака, че Националната банка на Румъния не възприема подобна идея.
Централният банкер обаче твърди, че валутният борд се прилага само в случай на хиперинфлация и отслабване на местната валута. Според него подобен ход изисква обменен курс между 7 и 8 румънски леи за едно евро спрямо текущите нива около 4,75 леи за евро, пренебрегвайки по този начин идеята на Драгня без да предостави повече подробности, съобщава местният сайт Economica.net.
Отделно от това Исъреску се противопостави и на сценария на паричния съвет, според който правителството вече не може да поддържа бюджетен дефицит, което се възприема като пряк намек за настоящата правителствена разхлабен фискална политика. За да могат румънските управляващи да доведат държавния бюджет до излишък (до ниво от 1% от БВП, каквото е понастоящем в България), правителството ще трябва да извърши бюджетни корекции в размер на цели 4% от БВП, което е повече от размера на пакета за строги икономии, прилаган от 2012-а година, обясни управителят на Румънската централна банка.
