Заплащането на труда във Великобритания нарасна през трите месеца до края на ноември с най-силно темпо от едно десетилетие насам с оглед на рекордна заетост и изненадващо понижение на нивото на безработица обратно до 43-годишно дъно от 4,0%, което е знак, че британският трудов пазар остава доста силен въпреки високите нива на несигурност около процеса на Брекзит по-малко от три месеца, преди страната да напусне ЕС.
Нивото на безработица през трите месеца до края ноември се понижи изненадващо обратно към 43-годишното дъно от 4,0%, достигнато през трите месеца до юли (най-ниско ниво от февруари 1975-а година насам), при очаквания за негова стабилизация на нивото от 4,1%, отчетено през периода август - октомври, показват данни на официалната британска статистика ONS. Спадът на нивото на безработица е факт, въпреки че броят на безработните британци се увеличи през ноември с 8 хиляди до 1,37 милиона.
Междувременно нивото на безработица само в рамките на ноември се понижи до 3,8% от 4,1% през октомври, достигайки най-ниско ниво от 1992 година, от когато ONS разполага с тези експериментални данни.
В същото време броят на заетите британци нарасна спрямо предходните три месеца с цели 141 хиляди след повишение със 79 хиляди през трите месеца до края на октомври, достигайки 32,53 милиона. Това доведе до повишаване на нивото на трудова заетост през трите месеца до края на ноември до рекорден в историята връх от 75,8% спрямо 75,7% през предходните три месеца до края на октомври.
Молбите за социални помощи при безработица във Великобритания обаче се повишиха през декември с 20,8 хиляди след тяхно повишение с 24,8 хиляди през ноември.
Най-значим показател от оповестените от ONS данни обаче е поредният ускорен растеж на заплащането на труда.
Растежът на осреднени седмични доходи, включвайки бонусите, се ускори през периода септември - ноември с цели 3,4% на годишна база от 3,3% през три месеца до края на октомври (възходяща ревизия от повишение с 3,0%) и очаквания за повишение с 3,3 на сто. Това представлява най-солидно увеличение на заплащането на труда от юли 2008-а година насам - непосредствено преди ескалацията на последната глобална финансова криза след фалита на американската банка Lehman Brothers. Средните седмични доходи, изключвайки бонусите, пък се повишиха с 3,3% след аналогичен растеж през предходните три месеца, отбелязвайки по този начин поредно най-солидно повишение от септември - ноември 2008-а година.
Отчитайки потребителската инфлация, която се забави през ноември до 2,3%, реалното заплащане на труда, включвайки бонусите, се повиши с цели 1,2% спрямо година по-рано, отбелязвайки по този начин най-солидно повишение от три години насам, докато реалното заплащане на труда, изключвайки бонусите, се увеличи с 1,1% след повишение с 1,0% през трите месеца до октомври включително.
Това по-силно от очакваното увеличаване на заплащането се дължи на факта, че британският бизнес се затруднява при намирането на нов персонал и поради това трябва да плаща повече с оглед на много ниската безработица, рекордната заетост и факта, че през отчетния период броят на свободните незаети работни места се повиши с 10 хиляди до рекордните 853 хиляди.
Днешните много силни данни идва в момент, в който британският премиер Тереза Май се опитва да прекъсне парламентарната безизходица по отношение на Брекзит споразумението с ЕС, като отново предложи да потърси допълнителни отстъпки от Европейския съюз по плана за предотвратяване на митнически проверки на ирландската граница (между Република Ирландия, която е част от ЕС и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство).
Въпреки че остава много малко време преди Обединеното кралство да напусне ЕС на 29-и март, в Лондон все още няма споразумение за това как страната трябва да напусне най-големия търговски блок в света, както има нарастващ риск за драматично излизане "без сделка". С оглед на тези опасния британският бизнес съкращава инвестициите си преди планираното за Великобритания напускане на Европейския съюз в края на март, което води до много анемичен икономически растеж.
Английската централна банка обаче заяви многократно, че ще трябва да повиши постепенно лихвените проценти, за да компенсира инфлационния натиск от пазара на труда, като днешните силни данни за пазара на труда са в подкрепа на тази нейна теза.
