Управляващата в Полша консервативна партия „Право и справедливост“ е виновна за атмосферата на радикално противопоставяне, довела до убийството на кмета на Гданск Павел Адамович, заяви пред БНР полският политолог Радослав Марковски.
Градоначалникът бе нападнат с нож по време на благотворително събитие на 13 януари и почина на следващия ден.
„На следващия ден след убийството вътрешният министър нареди арести на хора, които са отправяли заплахи към кметове на други големи градове. От това стана кристално ясно, че полицията е знаела за тези опасни хора, но не е направила нищо“, каза Марковски в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“
„Нещо повече. Дори в официалната си комуникация с хора като Павел Адамович, представители на сегашната управляваща партия задаваха въпроси като: „Имате ли германски паспорт? Наистина ли сте поляк?“ Втълпяването, че един човек е предател, който защитава паневропейските, а не полските интереси, е често срещано в тази страна. То се използва от управляващите“, добави политологът.
На погребението днес на кмета Адамович се очаква да присъстват полският президент Анджей Дуда, премиерът Матеуш Моравецки, както и председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск.
Извършителят на убийството се оказа 27-годишен рецидивист, лежал в затвора за банкови обири. След като нанесе смъртоносните рани на 53-годишния Адамович, убиецът обясни от същата сцена, че е бил несправедливо затворен и „измъчван“ по времето на предишното правителство, водено от либералната партия „Гражданска платформа“. Кметът е свързан с партията до 2015. „Затова сега Адамович умира“, заяви извършителят, победоносно вдигнал ръце.
Смъртта на кмета на Гданск беше възприета като много сериозен белег за настъпилото опасно разделение в полското общество. Докато властите обръщат внимание на предполагаеми психологически проблеми на убиецa, опозиционни анализатори смятат случилото се за последствие от острата реторика на хора от управляващата консервативна партия „Право и справедливост“ често насочена срещу либерални политици като Павел Адамович, който управляваше Гданск от 1998 г.
В края на 80-те той е сред организаторите на студентските демонстрации в града срещу комунистическия режим. Като политик постепенно се превръща в един от символите на градския либерализъм в Полша - защитник на правата на LGBT общността, имигрантите и малцинствените групи, критик на религиозно-консервативния дискурс на „Право и справедливост“. Фигури като Павел Адамович са сред основните словесни мишени на управляващите и тази част от обществото, която те представляват. Преди няколко години на Адамович е издаден „политически смъртен акт“ от страна на крайнодясната организация „Всенародна полска младеж“, свързана с по-голямото „Национално движение“. Причината е толерантността му към имиграцията.
Според политолога Радослав Марковски именно управляващите трябва да бъдат обвинявани за атмосферата на противопоставяне, довела до физическата смърт на кмета на Гданск.
„Определено речта на омразата е широко разпространена, безконтролна и много рядко някой е осъждан за употребата ѝ. Това създава контекста, в който убийството се случи. По-важното в случая е съществуването на организации като "Национално движение", които разпространяват всякакви обиди и ксенофобия. Те имат националистически и религиозни корени. Тази атмосфера на заплахи към демократическите и либерални политически лагери не само не се смята за проблем от правителството, а бих казал, че е окуражавана“.
Марковски е на мнение, че правителството на "Право и справедливост" е мобилизирало за каузата си крайнодесни групи, като "Всенародната полска младеж" или агитките на някои футболни отбори, повишавайки ги до дълбоки патриоти, важни за плурализма в обществото.
Това води и до нормализация на политическия радикализъм, като какъвто от определена гледна точка може да се приеме убийството на Павел Адамович - пряко послание към демонизираната либерална партия.
Самата "Право и справедливост" обаче не е радикална групировка, а партия спечелила парламентарно мнозинство през 2015 година. Марковски изтъква, че консерваторите реално са имали подкрепата на под 6 милиона от 31 милиона души, имащи право на глас в Полша.
Мнението на политологa е, че през 2015 г. дотогава управлявалата "Гражданска платформа", левите партии и другите днешни противници на "Право и справедливост" не успяват да мобилизират електората си. Това води до победата на религиозните консерватори и възможността една маргинализирана част от обществото да направлява дневния му ред.
„Теоретично в политологията се приема, че популистките, ксенофобски, антидемократични сили идват на власт при криза. Не съм съгласен с това. Вижте Турция, Полша, Унгария. Антилибералните автократи идват на власт при икономически подем. Полша имаше огромен икономически успех между 1989 и 2015 година. Неравенствата намаляха, а безработицата почти изчезна. През 2015 Право и справедливост не мобилизираха нови сили, за да победят. Имаше демобилизация в либералдемократичния лагер. В политологията казваме, че изборите или се печелят, или се губят. „Гражданска платформа“ ги изгуби по изключително глупав начин“.
„Полша все още е силно религиозна страна, но има кристално ясен спад в хората, които са религиозни и ходят на църква. Това е общество, което все повече се секурализира. Ние бяхме особено привързани към църквата през 80-те и началото на 90-те. Оттогава този спад е изключително видим. Това намаляващо мнозинство вижда, че след 5, 10 или 15 години вече ще е малцинство. Заради това те започнаха да манипулират правилата и точно това прави ПиС. Те искат обединение с всички сили, които са антимодерни, опитват се да ревитализират традициите и национализма, включително чрез омразата към други нации“.
Последната оценка на Радослав Марковски не е еднозначна. Други анализатори не пропусkат да изтъкнат, че управляващата класа до 2015 е пренебрегнала по-бедните и религиозни дялове от обществото и в крайна сметка е платила цената за това. Консерваторите от своя страна взеха леви политически мерки, като намаляването на пенсионната възраст, насочени точно към този електорат.
Управлението на Право и справедливост обаче беше белязано от оценките на ЕС, че правителството се опитва да овладее медиите и съдебната власт. Не липсваха и граждански протести, а разделенията в обществото се изостряха. Някои възприемат убийството на Адамович като кулминация на тези разделения.
Социологическите проучвания към момента предвиждат нова победа на Право и справедливост на есен. Според политологa Радослав Марковски, от ключово значение ще е представянето на други евроскептични сили на вота за европейски парламент през май.
„Ако пан-европейските популистки и ксенофобски сили постигнат успех, това може да създаде атмосфера на подкрепа за управляващите преди полските избори. Ако нищо не се промени и няма драматична подкрепа за популистите през май, то в Полша очаквам Право и справедливост отново да победят с около 35 процента от гласовете, но без да получат възможност за самостоятелно парламентарно мнозинство. Ще трябва да търсят коалиционни партньори. От друга страна, опозиционните партии, ако съумеят да формират коалиция преди изборите, могат да получат възможността да формират правителство, защото "Право и справедливост" със сигурност няма да получат мнозинство като през 2015“.
Марковски допълни, че опозицията е изправена пред нелеката задача да мобилизира градския електорат, чието отсъствие пред урните е довело до победата на Право и справедливост преди 4 години.
„Мнозинството от хората, за съжаление, е апатично. За нещастие това са хора от горните слоеве на средната класа, които са доволни от жилищата и колите си, наслаждават се на живота и гледат на политиката като на нещо досаждащо на щастието им“.
