Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Главен герой в тази история е 11-годишният Вальо от малкото село Поручик Кърджиево, близо до границата с Румъния. Като всички деца и Вальо мечтае за телефон, за колело и ръкавички, но мечтае и за поне още едно дете в неговото село, с което да може да си играе. Мечтае още баща му да оздравее.
Валентин Василев живее сред още 15-тина възрастни хора в малкото опустяващо село, останало без улици, с порутени къщи, подобни на сенки от друго време. През тази година Вальо губи майка си и остава сам с баща си, който е болен и затова детето по-често е в къщата на баба си Иванка и дядо си Симеон.
Вальо е ученолюбиво дете, споделя неговият учител по български език и литература в основното училище в село Коритен Благовест Димитров. "Трудолюбиво дете, изпълнително, отговорно, справя се докъдето може с поставените задачи, пише домашните си, изпитва известни затруднения... Той е добронамерен, приятел е с всички." Учителят пожелава на Вальо да следва мечтите си и да не се отказва.
За съжаление, не всеки ден Вальо успява да бъде в класната стая, особено през зимата, когато селото му остава откъснато с дни и когато в бедните къщи на жителите на Поручик Кърджиево се настанява като неканен гост дори гладът. "Не се чувствам хубаво. Няма с какво да се занимавам, нямам колело, затуй няма какво да правя, разкарвам се и из селото. Селото празно", разказва момчето. Ако има вълшебна пръчица, би си пожелало "селото пак да се върне отново същото".
На Дядо Коледа е поръчал лаптоп и мобилен телефон. "Гледам, другите имат - играят си на игри, пък аз стоя, стоя."
Още същия ден Вальо получи много подаръци - дрехи, обувки, коледна елха и играчки за нея, колело, телефон, лакомства и много други. Защото в този момент се появяват две добри феи в настоящата история - създателката на групата "Да спасим Севера" Йонка Иванова и Стоянка Маринова от Добрич, която е израснала в Поручик Кърджиево. Две жени, които доказват, че когато колелото се задвижва от любов и добрина, то се върти с лекота и събира по пътя си и други желаещи да даряват добро. Така Вальо получи не само мечтаните подаръци, но и покана от Стоянка - да прекара Коледа при нея в Добрич.
"Когато отидох за първи път, видях това дете в някаква ужасна мизерия. По тая причина реших да му помогна на детето. Той даже нямаше и тетрадки, нямаше химикалки, организирахме заедно с Йонка Иванова да отидем и да направим дарение на това дете. Занесохме дрехи, ранички, химикалки. Много се радваше на едни ръкавички. Той си получи заслужено подаръците - да има някакво щастие поне по празниците, ако не в другото време. Емоционалният подарък - аз го поканих вкъщи, в моя дом, да прекара една нормална Коледа и да се почувства като едно нормално дете, да се порадва и той на малките нещо в живота."
За съжаление, не всеки ден Вальо успява да бъде в класната стая, особено през зимата, когато селото му остава откъснато с дни и когато в бедните къщи на жителите на Поручик Кърджиево се настанява като неканен гост дори гладът. "Не се чувствам хубаво. Няма с какво да се занимавам, нямам колело, затуй няма какво да правя, разкарвам се и из селото. Селото празно", разказва момчето. Ако има вълшебна пръчица, би си пожелало "селото пак да се върне отново същото".
