"В девети клас ми беше натежала самата мисъл, че не правя нищо смислено, не съм полезен, не се развивам по начин, по който бих искал. И започнах да уча. Малко по малко започнаха да се раждат някакви идеи, желание да решавам някакви проблеми", спомня си днес, три години по-късно Николай.
Устройството си за следене на сърдечната дейност той прави малко след като започва да се занимава с програмиране. Идеята била да прави анализ на дейността на сърцето и да открива аритмии. Зад него застава най-напред семейството му. Изпробвал устройството върху себе си, родителите си, баби и лели. По-сериозната подкрепа дошла от болница "Пирогов". "Ходихме там да го тестваме - да дадат някакъв коментар, ако могат. По-голямата част беше технологична".
Наличните устройства от този тип или са по-примитивни и не могат да правят статистика, или пък, ако могат, са много скъпи, отчита Николай. Заради усилията си, Николай Пашов дори получил предложение за да използва кардиографа в практиката. "Каквото и да си говорим, това е ученически проект", реалист е Николай, който смята, че има време за start up-и и бизнес. Сега на дневен ред е желанието му да се развива.
Проектът на „по-високо ниво“, както го определя Николай, е свързан с обучаването на изкуствен интелект, който да разпознава мозъчните клетки. Това се случило по време на ученическата школа към Масачузетския технологичен институт. Там специалисти от компании и преподаватели събират 80 младежи от цял свят и им възлагат проекти, свързани с високите технологии.
"Това е изключително важно, защото един такъв алгоритъм, една такава система им позволява да "видят" всяка клетка къде е, да направят т. нар. brain map - карта на мозъка. Това позволява да се следят отделните процеси в мозъка, би позволило да се лекуват и различни заболявания", коментира ученикът.
Училището трябва са е по–гъвкаво, за да може да подкрепя интересите на учениците си, убеден е Николай Пашов, който дава съвет на своите връстници да не разчитат само на оценките от училището. По думите му, 50-60% от връстниците му все още не са професионално ориентирани. Той поставя акцент за себе си върху проектите и си признава, че няма "най-най добрите оценки".
"Ако в девети клас бях решил "не, няма да тръгна да се занимавам с програмиране и софтуер, вместо това ще си оправя оценките в училище и ще имам 6, 6, 6", сега нямаше да имам наградата "Джон Атанасов", нямаше да имам визия за себе си в близките 3-5-6-10 и повече години. Единственото, което щях да имам, щяха да са по-хубави оценки."
Николай смята да продължи образованието си в чужбина, но "за ученето, за следването", а след това мисли да се върне в България. Най-важно за него остава "да намериш това, което си е твоето, да си намериш това, което ти харесва, да си задаваш много въпроси".
Историята на Николай чуйте в звуковия файл.