Рано или късно, като се развиваш в тази сфера, откриваш и философски черти в нея, смята Александър. Защото нещата, "за да бъдат направени добре технически – те трябва да се осмислят добре. Това не го осъзнаваш, когато започнеш да се занимаваш.“
Не всичко в тази сфера е свързано с технологиите. Важни са и т.нар. soft skills, уменията, които не са технически, допълва той. „Някакъв продукт освен че трябва да се направи, той трябва да се продаде, да се презентира, да се представи.“
Засега, първокурсникът от Плевен е записал първо място на Националната олимпиада по информационни технологии през 2018 г. Има вече и отличие „Джон Атанасов“ от президента.
Първия си домашен компютър разглобявал, когато бил в шести клас. "Променям нещо обикновено, сглобявам го и той работи, за моя изненада – приятна“. И за изненада на майка му, която първо се ядосвала, а после му повярвала. Постоянство и желанието да се образоваш е начинът да постигнеш мечтата си, вярва от своя страна Александър.
Първоначално го подкрепяли родителите му, а след това учителката му по информатика от Математическата гимназия в Плевен Диана Балева. Тя го мотивирала да ходи по състезания, което към днешна дата изглежда особено ценно за Александър.
Разработката на Task Tester му носи първо място на Националната олимпиада по информационни технологии през 2018-а. Това е програма, която помага за самопроверка у дома или в училище.
Сега Александър Иванов не програмира и не работи. Учи във Факултета по математика и информатика в София и се е фокусирал върху образованието си. Програмата в първи курс е натоварена, тъй като най-тежката част от материала се изучава сега, за да има време за практическа работа по-късно.
Преди година и половина-две Александър искал да замине в чужбина, както мнозина свои връстници. „Защото, както много млади хора, за жалост, нямах вяра в българското образование, в това, че бих могъл да се развивам тук. После осъзнах, че просто се заблуждавам.“
„Тук ми харесва. Проблемите, които много хора виждат в страната ни, са някак неистински. Просто хората обичат да се оплакват. Навсякъде има такива проблеми. Просто виждаме как нашите сънародници се оплакват и си мислим, че тревата зад граница е по-зелена от нашата. /…/ Тук се чувствам по-свободен. Не мога да си представя зад граница да се чувствам толкова комфортно, колкото тук. Ще има нещо, което ме кара да се чувствам сякаш не принадлежа“, споделя първокурсникът.
Дори да работи по конкретен проект в чужбина, за да натрупа опит, Александър е решил за себе си, че ще се върне. Въоръжен с този оптимизъм, той е убеден, че може да успее да се реализира като програмист и от България. Пазарът е световен, а границите на държавите заради интернет са без значение. „Това, което получавам тук, е много свежа среда от други млади хора, които имат сходни интереси с моите в сферата на IT-то.“
След като завърши, Александър Иванов иска да прави бизнес. Вдъхновяват го както примерите на Стив Джобс и Илън Мъск, така и обикновени автори на статии и IT блогъри. „Всеки влияе на всекиго и това е хубаво – така всички ставаме по-добри.“
Историята на Александър чуйте в звуковия файл.
