Споровете за статута на Централната баня - рунд пореден
Тодор Чобанов: Пиенето на минерална вода е предшествало къпането с нея
Общината не се отказва от идеята историческата сграда да бъде културен център. Според опонентите, щом общината намира пари за музей, може да намери и за бани
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Комисията по култура и образование към Столичния общински съвет се събра на работна среща в Регионалния исторически музей - София, за да обсъди възможностите за реконструкция и развитие на северното и източното крило на Централна минерална баня. Преди дни се проведе дискусия за съдбата на сградата, по време на която се сблъскаха отново двете тези: банята да си остане баня или сградата да бъде превърната в място за култура.
За да се изгради спа комплекс в Централната баня трябва да се спре минералната вода в чешмите. Дебитът на минералния извор край сградата на Централна баня не позволява да се запази свободния достъп до безплатна минерална вода и едновременно с това да се поддържат басейни в спа комплекс. Това каза пред "Хоризонт" заместник-кметът по културата и образованието на Столичната община Тодор Чобанов.
Централната баня е построена преди повече от 100 години със стари технологии и по остарели изисквания за сигурността и при евентуално земетресение може да се разруши. Този риск спира инвеститорите да изграждат там спа комплекс, обясни Чобанов.
Сред участниците в дебатите бе и архитект Станислав Константинов, посветил 20 години от работата си за спасяването на сградата на Централната минерална баня. "85-а година тази сграда се рушеше", припомни той. "20 години не се намери концесионер, който да превърне тази част в спа. Имаше италианци, имаше всякакви чужденци, дойдоха и направиха икономически анализ и се установи, че не може да влагат пари, които не могат да си върнат."
Щом общината намира пари за музей, може да намери пари и за бани - гласят контрааргументите на противниците на идеята сградата да стане център за част от културните събития на столицата.
"Историята е превъртяла вече своя ход и много трудно тази сграда би могла да стане баня отново в онзи смисъл, в който я помним от детството. Може би, за съжаление. Реконструкцията, която се направи последните години, направи една модерна сграда и една модерна институция каквато представлява Музея за история на София", смята доц. Михаил Груев - председател на Държавната агенция "Архиви". Той подкрепя идеята да се запази сегашния вид на сградата и тя да бъде музейно пространство, защото "българите като цяло имаме нужда от един музей на XX век", а колегите му от музея са превърнали сграда, която е била "тресавище" в културен център.
"Тази баня е културно-историческо наследство на столицата. Столицата е това, което е и е възникнала като град, благодарение на минералната вода. Това е единствената столица в Европа, която има толкова много източници и единственото кметство, което нехае за тях и не използва този национален ресурс за общественополезни дейности и мероприятия" - мнението е на Сивко Пачев - член на Асоциацията за алтернативен туризъм в България.
Северното и Източното крило са в тежко състояние, подчерта заместник-кметът Чобанов. "Сградата е затворена още през 1986 година и основната причина тя толкова десетилетия да прекара в особено положение не е друга, а че още в края 70-те и началото на 80-те интересът към предлаганите от нея хигиенно-санитарни услуги рязко намалява. "Топлофикация" навлиза в домовете на хората и тази основна функция, за която е създадена банята преди около век от Столичната община, тази функция вече се осъществява другаде, именно в домовете на хората", допълни Тодор Чобанов.
"По същество дебатът е може ли със съществуващите условия да се направи модерен спа комплекс, защото дори очевидно най-горещите привърженици на идеята за този вид активно използване на минералната вода са съгласни, че трябва да говорим не за хигиенна функция - просто за една баня, а за спа комплекс, за уелнес, за рекреация. Това са модерните перспективи за подобно място", каза още Чобанов.
"При дебит 12 литра в секунда, 8 от които се подават към чешмите, е изключително пролематично, да не кажа невъзможно, нормалното функциониране на този спа комплекс, защото няма достатъчно вода, за да се пълнят и изпразват басейните и да се ползва нормално тази минерална вода", подчерта Тодор Чобанов. По думите му, сме изправени пред сложната ситуация заради евентуалното къпане в басейните вътре да се спре водата навън, на чешмите, което би било неприемливо, защото "десетки хиляди софиянци се лекуват, самолекуват, профилактично пият тази минерална вода и ние не можем да лишим софиянци от това изключително ценно достижение". Като археолог Тодор Чобанов поясни, че "това достижение предшества къпането с тази минерална вода".
Изключително рисково е да се постави под въпрос свободния достъп до минерална вода на централния извор, обобщи заместник-кметът, според когото тази възможност трябва да се гарантира на жителите на столицата.
Фотографът Здравко Йончев, който работи по темата за архитeктурното и културното наследство, има и свой проект за старите минерални бани в София, предизвикал интерес и зад граница. Той смята, че проблемът не е в минералните води, а в липсата на съгласие. "Каквото и решение да се вземе, колкото и превъзходно да е то, няма да има устойчивост", прогнозира творецът.
4
