Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Темата за белоруската емиграция, която след 1917 г. намира спасение в България, много рядко става център на общественото ни внимание. И ако по време на диктатурата на пролетариата тя бе съзнателно премълчавана, то през последните демократични години темата е неосъзнато забравена. А съдбата на „българските“ белогвардейци се явява част не само от политическата ни история, но и от националното ни изкуство. В предаването говорихме за това как различните родни правителства са се отнасяли към руските контрареволюционери – онези, управлявали преди съветските войски да стъпят на наша територия, както и следващите, ръководени от ОФ и БКП. Извадихме от забрава и името на българския иконописец от белоемигрантски произход Николай Ростовцев (1898-1988). Доскоро малцина бяха виждали живописните му платна, графики, рисунки, но създадените от художника църковни ръкописи стоят на стената на духа в различни храмове в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Търговище и другаде. Тези уникални стенописи са между редките ни художествени произведения от ХХ век, които са съхранили хилядолетната традиция на старото изкуство, преосмислено и пречупено през таланта на Ростовцев. Защото той доразвива традициите и огромното духовно наследство на българските зографи от Средновековието и Възраждането. В студиото гостуваха историците проф. Лизбет Любенова и проф. Никола Алтънков и изкуствоведите Аделина Филева и Пламен Петров.