„Съдиите се обръщат към пленума, след като преди това прокурори се обърнаха към тях и ги посъветваха да не дават делото за проверка. Освен да потърсят същите съдии подкрепа от прокурорите…Не виждам друг смисъл, което обаче е страшно. Това са въпроси, касаещи съда. Там произнасянето трябва да е от съдийската колегия! Впрочем заповедта на председателя на ВКС е ясна и касаеше движението на проверката на едно дело, не по същество. Този вой за намеса в независимостта на съда, в случая ми се струва, че е пресилен“.
Според Лалов е време ВКС да се намеси с тълкувателно решение относно мерките за неотклонение, тъй като практиката е изключително противоречива. Международните правни стандарти не налагат живот в унизителни условия, подчерта още той:
„Това, което видях като картини от килията на Иванчева, а ни убедиха, че всички са такива, е „чудесно“. Всички при нечовешки условия пребивават в Софийския затвор. Оправданието: „той е стар, той е пренаселен“ е абсолютно недопустимо. Моето уважение, но десетилетия наред едни и същи управляващи управляват и не намериха начин да построят нов затвор или да разширят този, или да му направят ремонт“.
По повод отказа на Панов да обясни пред ВСС защо смята, че системата е затънала в зависимости, Лалов коментира:
„Убедих се от това, което аз съм правил през годините, че е най-голямата грешка е да откажеш диалог, да откажеш дебат. Има начин Панов не да се обяснява, тъй като е унизително, по начина по който му се иска може би, но чрез аргументи да разобличава в крайна сметка и тези, които го сочат с пръст, и статуквото, и да подкрепя това, което той твърди. Продължаването дълго време да бяга или пък да отказва дебат, мисля, че играе вече лоша роля на иначе правилната му теза
Панов спокойно може да попита всеки един от членовете, избрани от Народното събрание, по прозрачна процедура ли са избрани. Това, че са избрани от Народното събрание при договорка на политическите сили, без публичен дебат, без изслушване, без убедително представяне на техните биографии, това че са избрани хора, които довчера не са казали нито една дума по проблеми на съдебната система, е достатъчен аргумент да си говори, че това е политическа зависимост“.
Не е удобно за никоя власт да имат критик на такова високо ниво, чийто глас се чува ясно и високо, само че трябва да говори още по-ясно, открито и където трябва, включително и пред ВСС. Не само на форуми, на които той се чувства уютно и приет, а трябва да говори навсякъде, където ще се чуе гласът му и тезата му, независимо дали ще получи и критики“.
Кариерата на Панов също е „светкавична“ и гласът му също „не се чуваше, докато не стана председател на ВКС“, припомни Лалов:
„Сега обаче той говори верни неща от висотата на своя пост“.
Във ВСС няма гръмки скандали и крамоли за разлика от миналия, констатира Лалов, но подчерта, че „тишината някой път е доста оглушителна“.
„Предишният ВСС на втората година започна да се противопоставя по-остро. Нещо подобно виждам и сега - не са толкова мълчаливи, колкото до преди година“.
Крайъгълен камък в дейността на този ВСС ще бъде изборът на председател на Софийския градски съд, коментира още Лалов. Според него магистратите „са свободни да правят каквото искат за обикновените решения“ но заради съмненията за зависимости, които са недоказуеми, „основните избори, важните избори - за председател на градски съд, за главен прокурор не ми изглеждат свободни“.
„Щом е възможно да бъде зачеркнат гласът на съдиите от Градски съд при един избор на кандидат, който е безспорен, който е обоснован от съдиите, като им кажат: „Ние решаваме! Вашият глас не го ратифицираме“ това е потъпкване, което е явно“, каза Методи Лалов.
