"СПА-хотелите и другите СПА-дестинации са обект на по-голямо посещение от страна на българи, отколкото на чужденци. Това е радващо, защото българинът посещава родните си места и използва природните дадености на нашата страна и не отива в чужбина, което е показателно за нивото на услугите и на предлаганите хотели", отбеляза Миланов и добави: "Вече има доста добри записвания и за зимния туризъм заради добрата снежна обстановка".
Наградите на БХРА тази година ще са 43 и се очаква да предизвикат голям интерес. Над 130 училища обучават хора в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а заплащанията в сектора са „вече доста високи и привлекателни“. Въпреки това много кадри предпочитат реализация зад граница. Хотелите се развиват много добре и в технологично отношение, отчете Бранимир Миланов, подчертавайки, че условията за развитие на хотелиерския бизнес също стават все по-добри.
Професор Стоян Маринов от Икономически университет във Варна също оцени годината като „добра“. За предаването „Хоризонт до обед“ той обясни, че „проблемът с кадрите не е от вчера и не е проблем само на България, а на всички дестинации“, включително САЩ, страните от Западна Европа и конкурентите ни от Гърция и Турция:
„Миналата година ние изнесохме около 6 000 младежи да работят в туризма в други страни. Ако в България изпълнителските кадри – рецепционисти, сервитьори и обслужващ персонал, работят за около 700-800 лв., например в Турция и Гърция същите заплати са в евро. Но има и един друг момент - разходите там са много по-големи. Всяка година правя допитвания до мои студенти. Тези от тях, които са били в конкурентни дестинации, между другото вече са склонни да останат в България, защото казват: „Да в Австрия получавам, примерно, 1000 евро, но билетчето ми за транспорт струва 3 евро и когато приспадна разходите по издръжка, се оказва, че не съм спечелил толкова много“.
Основният конкурент са САЩ – студентите инвестират около 2500 долара, за да работят три месеца, допълни Маринов: „Покриват си тази инвестиция, правят екскурзии от около един месец и се завръщат с около три-четири хиляди долара. Това в България не може да бъде постигнато и заради това ще продължи изтичането на кадри“.
През последната година възнагражденията в туристическия сектор у нас са се увеличили, но донякъде са се влошили отношението на работодателите и условията на труд: „Износът на наши кадри ние компенсираме с кадри отвън. Една част от тях не са на необходимото равнище. Доста обекти работиха с по-малко персонал, отколкото би трябвало. Напрежението се повишава, а това изнервя работодателите и началниците. Всичко това води до влошаване на условията на труд и оценката за недобро отношение“.
Голяма българска компания е потърсила за сътрудничество Икономически университет във Варна, изтъкна преподавателят: „Те искат да се подберат хора още от първи курс, да сключват договори за стипендии, за заплащане на семестриалните им такси, през всеки един от сезоните тези хора да работят срещу заплата в съответната фирма и след това поне още две години да останат на работа, но вече на по-високи позиции, защото кариерното развитие и кариерното израстване също е много важно“.
Българският бизнес трябва да се замисли ключовите позиции във фирмите да бъдат заемани от хора, които да се държат целогодишно, препоръча той. По този начин се задържат качествените кадри: "Няма как само със сезонни хора, които си ги сменяме всяка година, да предлагаме качествен продукт“.
