"Ние сме разделени по всички линии. Не само че не се усеща желание за национално единение, ами ние сме до такава степен разделени, че сме разделени по всички линии. Но оставете настрана "фили" и "фоби", това е отпреди Освобождението още. Оставете настрана и по партийна линия и по партийни листи. Не, ние сме разделени по абсолютно всичко, което ни хрумне, по абсолютно всяка линия. Отгоре на всичко сме станали толкова кибритлии, толкова нетърпими, че за всяко нещо ние сме готови да се хванем за гушата и никакви такива приказки от, извинявайте за клишето, популистки истории, не могат да надмогнат това разединение. Това разединение, което ни е имплантирано до такава степен, че не мога да си представя нещо, което може да ни обедини. Случайно да сте чували да имаме национална доктрина за нещо". Това каза в предаването "Нещо повече" писателят Христо Карастоянов.
Карастоянов коментира създаването на Националния сбор за единение. Според него не може да се говори за липса на политически мотиви зад него:
"Така че малко съм удивен, че умни хора ни убеждават, че нищо политическо няма, ами че те половината от нещата им са толкова ясно оцветени политически, че няма накъде повече и защо трябва да се лъжем, нека да си се създава нова партия. Между другото, нали сте забелязали, че в мътни времена, вместо да се обърнем към своите философи за ум и разум, ние правим нова партия. Само последния месец има две нови движения. Срещу избори е така, разбира се, но не бива така. Според мен не бива. Всичко, което чухме, има основание. То без съмнение има основание, но някак си не ми звучи, както те се изразиха, че щяло да бъде надпартийно. Не, отново някаква нова нишка на разделение в това сдружение "Единение" има. Не знам, може и да съм параноик".
По повод протестите писателят смята, че те са свързани с отчаянието на хората и точно затова исканията за смяна на системата са неосъществими:
"Аз никога няма да си позволя да кажа, че нещата, които се случват на улицата или по пътищата, са платени или яхнати, или нещо такова, защото както и през 2013 година, и сега виждаме достатъчно много гняв, който няма как да бъде платен. Гняв има, но този гняв според мен е въпрос на отчаяние. Аз се страхувам, че съм параноик, но според мен нещата са станали необратими. Поради тази необратимост, поради тази апатия, която ни е имплантирана, ние започваме да искаме неща, които са неосъществими. Улицата, магистралите, шосетата искат смяна на режима. Представяте ли си какво означава това? Някаква нова революция? Ще сменим режима, ще сменим системата. Коя система ще сменим? За какво става дума? Аз мисля, че това е точно отчаяние от блъскане на стена".